Самоактуализираща се личност ли съм?
Така изглежда Мандала на човешките ценности, потребности и смисъл в Естествената Психотерапия
Тук се поставя се акцента, че съществуват два вектора отдолу нагоре и отгоре надолу, като пресечната точка се явява сърдечната принадлежност.
Разглеждаме човека в неговата цялостност. Тук приемаме възгледа на хуманистичната психология като вектор отдолу нагоре, като за да се стигне до задоволяване на по-висока потребност, е нужно по-ниската да бъде удовлетворена. Виждайки обаче, че относително голяма част от хората не проявяват себеактуализираща се тенденция, дори и след като са осигурени телесно, социално, професионално, в задоволяваща партньорска връзка, утвърдени, със социален статус, по-скоро го отчитаме като его катерене, при което липсва жаждата за познание и мъдрост, божествената любов, идентификацията с безкрая си.
Затова поставяме втори вектор, а именно отгоре надолу, където центърът на самосъзнателност е изначално в Себе си като духовна същност. Дори не е нужно да я постигаш. Ти вече си Себе си. Всичко, от което имаш нужда, е да премахнеш облаците пред осъзнаването на потенциала си. Двата триъгълника в мандалата отразяват двете едновременно пресичащи се посоки на проява на човешкия процес, преливащи се отдолу нагоре и отгоре надолу, като пресечната точка (сърдечната принадлежност) е кръстопът между духа и материята. В естествената психотерапия се стремим да виждаме, видимо невидими неща, да провеждаме принципите на Любовта, Мъдростта и Истината, да сглобяваме части, достигайки до потенциали.
По пътя си се опираме на работещи системи и ги обединяваме, защото не мислим черно-бяло, на парче, а широкообхватно. Знаем, че човешката същност не е раздробена на малки части, а че тези части са част от една обединяваща визия. Но и всяка част съдържа в себе си цялото. Затова сглобяващата част на естествената психотерапия, е именно трансперсоналната визия. Онези надличностни измерения на съществуването, смисъла на човешкото битие и проблемите на духовността. Опираме се върху основните принципи Любов, Мъдрост Истина/Свобода положени като основа от духовния учител Петър Дънов.
Когато живеем от позицията на любомъдра свобода в нас заживява автентична самоувереност, в която човешка същност е единна с по-мащабния социум на целокупния народ. Тогава за нас става безусилно утвърждаването в човешкото общество. Приема се, че когато сме единно принадлежни към безусловната любов, утвърдени в мъдростта и сигурно преживяващи свободата на творческия си потенциал, физиологичните ни и социални нужди от обезпечаване и сигурност са посрещани с лекота, тъй като себереализиращият се човек е добре социално включен, професионално утвърден и социално реализиран.
Повече за Мандалата от сайта на Естествена Психотерапия (клик)
Повече за Мандала 2 (тук). Тук могат да се прочетат ядрени аналогии с хуманистичната пирамида и системата на хюман дизайн, така описани, както аз не мога да преразкажа. Естествено споделям ги.
Ще посоча някои от тях:
Физиологичните потребности, които са храна, секс, сън, телесно здраве, телесно двигателно налягане и напрежение, адреналинова система борба/бягство, се аналогизират със системата хюман дизайн на едно вече по-високо ниво – здраве, заземено усещане за вкорененост, за „Аз съм“. През клетките на тялото, преживяване на усещане за стабилност, сила, здрава основа и стабилно стъпване на нея.
Защото има значение не само какви потребности и ценности имаме, а как качествено да бъдат удовлетворени. Механичното удовлетворяване на физиологичните потребности, без влагането и виждането на смисъл в това да усещаме през клетките тялото си, да знаем че имаме право да сме тук, да усещаме това заземяване, води до съществуването ни като робот живеещ, за да удовлетворява първичните си биологични потребности, без усещане за здрава основа и стабилно стъпване на нея.
Има хора, които са израснали със заплаха за оцеляването /насилие, жестокост, бедност и др./ и съзнанието им се е фиксирало върху това равнище. Цялата енергия е събрана тук и доминира над всички други функции. И тъй като инстинктът е фундаментален и изпълнява базисната програма на нашето физическо съществуване, осъзнаването, че има блокаж именно там, е първата крачка към съзнателно поемане на отговорност и промяна. Защото няма как да строим сграда върху неустойчива основа. Всъщност може и да се опитваме, дори и да стигаме до по-високи равнища, но тази изключително базисна програма няма да спре да напомня за себе си, докато не се осветли. В противен случай, много често се случва да се сриват надграждания, именно защото тук има проблем, с който още не сме се справили. Ако обаче спуснем тук вектора отдолу нагоре, през себепознанието на Висшия Аз, то тогава усещаме с цялата си духовна същност, че няма за какво да се притесняваме, всичко вече е на мястото си.
Потребността от сигурност защитеност, безопасност, оцеляване, продължаване на рода, предаване на гените; секс и агресия, либидо и мортидо; са разгледани отново от едно по-високо ниво като – творчески напор, асертивна мотивация, готовност за непрестанно учене и развитие, обич към трудностите, виждани като възможности, доверие в живота и силите си.
Отново тук, ако задоволяваме потребността си от сигурност, безопасност, предаване на гените, секс, но чрез вторични удоволствия като прекомерно ядене, пиене, промискуитет, то сме далеч от същността, но и вероятно в момента не е наличен ресурс за нещо друго. Ако не намираме удоволствие от живота, придобито чрез допира и близостта и поощрението, а намираме удоволствие в неща, които само източват жизнената ни енергия и след това се чувстваме празни и неудовлетворени, то е време да спуснем отново вектора отгоре надолу, през центъра на сърдечната принадлежност и да се свържем с тялото си, доверявайки се на телесната мъдрост. Вътрешната енергия би била оползотворена по най-добрия начин, ако бъде използвана за градивни творчески дела……….
…………….
Аналогии могат да се правят с всяка една система, защото в същността си по-голямата част са построени на едни и същи принципи, използват се само различни наименования!
Не е важно само да се живее просто ей така, а да живеем качествено, смислено и силно, така че да използваме наличните ресурси, да търсим нови, за да се себеосъществяваме, самоактуализираме, с идеята, че не сме само биологията си, но и имаме една обединяваща същност на живота във всичките му форми, а именно Вселенската мъдрост!
Използвани източници:
Илиева, С. (2009). Ценности и трудова мотивация, София, Университетско издателство СУ „Св. Климент Охридски“
(клик)
Франкъл, В. (2013), „Човекът в търсене на смисъл“, „Хермес“ (клик)
http://orlinbaev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html
http://orlinbaev.blogspot.com/2015/05/blog-post.html
