Влакът на живота
Когато се качим на влака на живота си всяка една гара носи нещо.
Но колкото са хората, толкова са и различни гарите.
Някои хора слизат на всяка гара, други пропускат залисани някоя.
За някои няма достъп до гари, до които за други такъв има.
Някои слизат на първата и остават там. Други слизат по-нататък.
Някои избират дали да слязат, други обаче ги бутат, за да слязат.
Някои бутнати не дочакват следващия влак, други тичат подир влака, не осъзнавайки, че той вече е заминал безвъзвратно, трети засаждат градина там.
Всяка гара съдържа всички гари в себе си.
Някои не познават себе си, затова не разпознават на коя гара да слязат и винаги слизат там, където слизат другите.
Въпреки това имат възможността да се качат отново. Други нямат.
Някои все питат някой къде да слязат, други питайки преценяват да не слязат, трети никога не слизат.
Никой няма отговор на въпроса: „На коя гара да сляза?“.
Някои завинаги останаха в тунела.
И само, когато вече ги няма – няма влак и няма гара. Тогава вече са пристигнали там, откъдето са дошли. 
