Пътят

„Всеки път има и кръстопътища, при които е необходимо да се направи избор. В коя посока да тръгна? По кой път да поема? Сам ли да продължа, следвайки собствените си принципи или да се присъединя към другите? Честен ли да бъда или да излъжа? Какво да избера – университет или работа? Да задържа ли бебето, или да направя аборт? Да зарежа ли връзката си, или да остана? Да се омъжа ли за него, или да му откажа? Да отида ли на лекар след като съм открила бучка в гърдата си, или да не се занимавам с това? Да напусна ли училището или работата си и да изпробвам ли нещо ново? Да започна ли интимна връзка и да рискувам брака си? Да се предам ли, или да продължа? Какво да избера? Каква цена ще трябва да платя?

Спомням си един много ярък урок от курса ми по икономика в университета, който през годините се оказа приложим в психиатричната практика. Едно нещо струва толкова, колкото сме склонни да платим за него. В този пример цената, която трябва да платим е онзи път, по който не сме поели. Изключително важно е да съумеем да поемем отговорност за избора си, макар това не винаги да е лесно. Героинята е героиня, защото поема тази отговорност….

Нерядко точно талантливите и интелигентни жени проиграват живота си, като се оттеглят от станалата прекалено сериозна връзка или от кариерата, която изисква от тях прекалено много усилия и време. Естествено липсата на избор всъщност реално пак е избор – такъв да не действат. Тези жени могат да прекарат години, тъпчейки на едно място пред кръстопътя, докато най-сетне осъзнаят, че животът ги отминава……“