Какво допуска когнитивната теория за тревожността?
Когнитивната теория се свързва с имената на Арън Бек и Албърт Елис.
Според нея в основата на тревожната уязвимост и поддържането на тревожността стои нарушение в обработка на информацията, което може да се разглежда като загриженост или „фиксация“ върху концепцията за опасност и свързаното с това подценяване на личната способност за справяне (Beck, Emery & Greenberg, 1985).
В съдържанието на негативните автоматични мисли и тревожни схеми стои темата за опасността. За разлика от психодинамичните възгледи, когнитивната теория твърди, че мислите, допринасящи за страданието на пациента не са дълбоко заровени в подсъзнанието.
Всяка система, участваща в оцеляването – когнитивна, поведенческа, емоционална и мотивационна е съставена от структури, известни като схеми. Когнитивните схеми съдържат възприятията на хората за себе си и света, техните фантазии, спомени, цели и очаквания, както и предишен опит и обучение, които влияят и контролират обработката на информацията.
Бек разглежда два вида информационно съдържание на ниво схема: вярвания/убеждения и предположения. Убежденията са „основни“ конструкции, които са безусловни по природа и се приемат за истина за себе си и света. Предположенията са условни, могат да се смятат за инструментални и се изразяват като предположения „ако-тогава“.
Според А. Бек, характерно за дисфункционалните схеми при тревожността е преувеличаването на опасността и подценяването на ресурсите за справяне. Въпреки добре развития репертоар от социални умения тези схеми могат да останат запазени като имплицитни безусловни теми и модели, формирани в дисфункионални преживявани в детството.
Тревожните клиенти канализират своите възприятия за себе си, физическите си усещания и другите през така наречените когнитивни изкривявания, които са алогични и негативни мисли, пречещи им адекватно да преценят заплахата и ситуациите (Beck & Emery, 1985).
В теорията на схемите се счита, че не негативните автоматични мисли причиняват тревожност, а че отразяват съдържанието на когнитивните схеми, които модулират и поддържат тревожността.
Когнитивно-поведенческата терапия е по-близо до когнитивната терапия на Арън Бек, а концепциите на рационалната емоционална поведенческа терапия (РЕПТ) се свързват с Албърт Елис, въпреки че когнитивно-поведенческата терапия включва някои от концепциите на Елис.
Там където Бек нарича убежденията дисфункционални, Елис ги нарича ирационални, там където Бек набляга на значението на поведенческите процедури за коригиране на приетите дисфункционални вярвания, Елис поставя целта човек да промени философията си за живота през разум и логика.
Според РЕПТ страдащият индивид има ирационални вярвания, които допринасят за ирационални мисли и че когато те се модифицират чрез конфронтация, ще изчезне и разстройството ще се изчисти. Когнитивната терапия е насочена към „когнитивна промяна“, където с помощта на терапевта пациента да приведе интерпретации и вярвания в хипотези, които след това да тества. Терапевтът от РЕПТ е по-склонен да използва дедуктивен модел, за да посочи ирационалните вярвания.
Когнитивният терапевт избягва да използва думата ирационално, защото смята, че вярванията са неадаптивни, а не ирационални, от друга страна РЕПТ се фокусира върху „трябва“ и други императиви, за които се предполага, че са в основата на всички разстройства. Когнитивната теория подчертаваше линейната връзка между активирането на когнитивните схеми и последващите промени в другите системи. Последните разработки в еволюционната, когнитивната и клиничната психология допускат, че всички системи действат заедно като режим, а режимите са мрежи от когнитивни, емоционални, мотивационни и поведенчески схеми, които съставляват интерпретиращия текущите ситуации индивид.
Използвани източници:
(Тодорков, 2013; Каменова, 2017; Corsini, R. J., Wedding D, 2011)
Весела Стефанова
