Габор Мате, „Митът за нормалното“
Никой не може да начертае пътя на изцеление на друг, защото просто не става така. Не съществуват карти за траекторията, която всеки сам трябва да открие за себе си. Но можем да скицираме територията си, да я опишем, да се запознаем с нея, да се подготвим за нейните предизвикателства.
Един от най-преките пътища към автентичността е да обръщаме внимание на липсата ѝ, а след това да погледнем с любознателен интерес и внимателен скептицизъм самоограничаващите представи, които я заместват или възпрепятстват.
Появата на нови избори на мястото на старата предварително програмирана динамика е сигурен белег за завръщането на автентичността.
Ако се преобразува в токсична версия на самия себе си, трябва да обърнем внимание на болезнените истории и интерпретации, на самодоволните или самобичуващи мисловни модели, с които го разпалваме, без да отхвърляме самата емоция. Бихме могли да забележим как неумението да казваме „не“ подхранва хроничното негодувание и създава риск от опасни избухвания.
Да приемаме, означава по-скоро ясно да разбираме, че в този момент нещата не могат да бъдат другояче.
Практиките на осъзнатост и състрадание, включително към себе си, са един от най-мощните средства за въздействие върху физиологията и подобряване на психичното и физическото здраве, както и дълголетието. Състраданието води от вцепенение към изцеление!
- Обикновено човешко страдание – думата състрадание означава да страдаш заедно с някого. Не е съжаление или самосъжаление.
- Състрадание на любознателния интерес и разбирането – вторият вид състрадание почива на принципа, че всяко нещо си има причина и причината е важна. Готовността да разберем защо, преди да се впуснем в действие, се изразява в състраданието на любознателния интерес и разбирането. Състрадание на контекста.
- Състрадание на разпознаването – всички сме в една лодка, подмятана от едни и същи бури и вълнения. Поуката е, че не бива да съдите, защото не вие го правите, а автоматичният ви разсъдък. Да се упреквате, че упреквате, би означавало да продължавате да въртите колелото на срама. Вместо това се вгледайте в ума и тялото си със състрадателен интерес. Като започнем да виждаме света като огледало на собствената си болка и да позволяваме на другите да се оглеждат в нас, взаимното разпознаване ще постеле пътя към изцелението и връзката помежду ни.
- Състрадание на истината – болката по своята същност е състрадателна, защото се опитва да ни покаже какво ни липсва. В определен смисъл изцелението се състои в това да забравим, че трябва да се пазим от болката. Така състраданието се превръща в портал към друго важно качество: смелостта. Особено мъчително е осъзнаването, че някои от връзките ни няма да издържат при избора на автентичност. „Не е състрадателно да хвърлим нажежени истини в нечия пазва, оправдавайки се с честност.“ Без чувство за сигурност истината не постига изцеление.
- Състрадание на възможността – невъзможното на пръв поглед само изглежда такова и че онова, което ни е най-нужно или за което най-силно копнеем, може да се прояви във всеки един момент. У всеки има потенциал за цялост!
Въпрос 1 – На какво казвам НЕ във важни сфери от живота си? С кого и в какви ситуации ми е най-трудно да кажа НЕ? Ако успея да го кажа правя ли го с неохота, оправдания или чувство за вина? Упреквам ли се по-късно за това?
Въпрос 2 – Как се отразява способността да казвам НЕ на целия ми живот? Какво пропускам в живота си заради неспособността да се отстоявам?
Въпрос 3 – Какви сигнали на тялото си пренебрегвам? Кои симптоми биха могли да се окажат предупредителни знаци, ако им обърна внимание?
Въпрос 4 – Каква история се крие зад неспособността да кажем НЕ? В какво ли трябва да вярвам, за да отричам по такъв начин собствените си потребности?
Въпрос 5 – Откъде идва тези истории?
Въпрос 6 – Кога пренебрегвам или потискам желанието си да кажа ДА?
Само фокусираният ум може да промени връзките в мозъка. Изисква се съзнателно внимание. В него е ключът. Физическите изменения в мозъка зависят от създаването им на ментално ниво в състояние на внимание. Важно е! – Джефри Шуорц
Стъпка 1: Правилно назоваване
Стъпка 2: Правилно обяснение
Стъпка 3: Правилно фокусиране – Не е важно как се чувствате, а какво правите!
Стъпка 4: Преоценка – Какво всъщност ми носи тази представа?
Стъпка 5: Пре-създаване – Как се определяше личността ви до момента?
Осъзнаете ли откъде се е взело страданието, вече сте направили крачка към спасението – БУДА
