Богините във всяка жена

За всеки, който проявява интерес съм извадила част от една  ценна и интересна книга: „Богините във всяка жена. Могъщите архетипи в живота на жените“. Авторката, Джийн Шинода Болън, която е психиатър и юнгиански аналитик, въвежда идеята за митологичните богини като архетипни образи. Разглежда зараждането на архетипите (родителите, детето, пубертет и младост, работа, зряла възраст, връзка с жените, връзка с мъжете), тъмната им страна, моделите на поведение, психологическите смущения, култивирането им и пътищата на израстване.

Девствени богини – отразяват представата за независимата и самостоятелна жена. Тук жената е „сама за себе си“. Онази част от жената, която не е обработена от колективните очаквания. Фокусирано съзнание. Никога не позволяват собствените им емоции или на боговете да вземат надмощие над тях. Едностранен и самотен живот, в който липсва „значимия човек“. Девствената богиня е израз на онази част в жената, която никой мъж не може да притежава или да „проникне“ в нея, просто защото тя не усеща необходимост от мъж или от самодоказване чрез него.

Артемида – архетип на сестрата. Богинята на лова. Здрави индивидуалисти. Амбициозна. Олицетворение на независимата женска душа. Нейният начин за приспособяване е отделянето от мъжете и от тяхното влияние. Често пъти  безпощадна. Архетипът дарява жената с целеустременост и умение да преследва избраните от нея цели. Характерна за жената Артемида е емоционалната дистанцираност. Ако жената иска да излезе от сянката ѝ трябва най-напред да усъвършенства своята чувствителност както и умението да създава връзки, нужно е да си позволи да бъде уязвима.

Атина – архетип на стратега, богиня на мъдростта и занаятите. Присъединява се или като равна на мъжете или като превъзхождаща ги. Хладнокръвие и стратегически умения. Начин за приспособяване – идентификация с мъжете. Реализиране в мъжки професии. Това е женски архетип и не става въпрос, че една жена действа „като мъж“, а за това, че е като Атина. Не мъжкият аспект или анимус разсъждава вместо жената, а напротив – тя разсъждава ясно и точно за себе си.

Артемида и Атина представляват целенасоченост и логично мислене, архетипи на стремежа към успех и постижения.

Хестия – архетип на пазителката на свещения огън, богинята на свещения огън. Архетип обърнат навътре към духовния център на женската същност. Избира интровертен начин на приспособяване. Цени и предпочита ежедневните задачи и моментите на съзерцание и медитация, които я изпълват със значение и смисъл. Хестия е нужно да развие способността за изграждане на близост и интимност.

Качества, които могат да развият е да: бъдат уязвими, да даряват и получават любов и нежност и да подкрепят другите в своето развитие.

Дж. Болън добавя нов поглед върху женската психология и поставя под въпрос всеобщата приложимост на теорията на Юнг за „анимата“ и „анимуса“.

Тя представя девствените богини като позитивни и инициативни женски принципи и опровергава Юнг и Фройд, които разглеждат характерните за тях качества или като „симптоми“ и патологични отклонения или като израз на не напълно осъзнати мъжки черти в психиката на една жена. Не една жена е считала себе си за „ненормална“, защото кариерата е била по-важа за нея, отколкото отглеждането на деца.

Уязвими богини – образ на традиционните женски роли, съпруга, майка и дъщеря. Ориентирани са към свързване с другите. От своите връзки те черпят идентичността и щастието си. Трите богини изразяват нуждата на жената от близост и обвързване. Притежават „дифузно съзнание“. Отвореното, дифузно състояние на ума, което ги прави възприемчиви към другите, е отговорно и за лесното им разсейване. Това възприемчиво състояние на ума са способно да обхване ситуацията в нейната цялостност или „гещалт“. То е пълна противоположност на „фокусираното съзнание“ на девствените богини, което се съсредоточава върху един елемент, като изключва всичко останало.

Хера – архетип на съпругата. Богиня на брака, съпруга на Зевс, главния сред боговете. Двойствеността и острите ѝ крайности на характера я отличават от останалите богини. Този архетип представлява най-вече желанието на жената да се омъжи. Жените управлявани от този архетип се чувстват незавършени и несъвършени, ако нямат постоянен партньор. Колкото и голямо да е изкушението на жената Хера напълно да се въплъти в ролята на съпруга, та не бива да се поддава, дори да има одобрението на партньора си, защото с това прекъсва и ограничава своето развитие, и при евентуална смърт на партньора или развод с него ще срещне всякакви трудности при приспособяването към новите условия.

Деметра – архетип на майката, даряваща живот. Богиня на зърното и плодородието. Тя представлява майчинския инстинкт, който намира своето изражение по време на бременността, а също така и посредством физическата, психологическата или духовната грижа за другите. Във връзките си тя е даряваща, грижовна, всеотдайна и щедра. Ако жената Деметра съзнателно не направи усилия да отвори живота си и за други неща, различни от дейностите и интересите на богинята, тя ще остане затворена в рамките на едностранчивия модел „Деметра“. Тя трябва да събере сила да изрази и отстоява нуждите и интересите си.

Персефона – архетип на дъщерята. Дъщеря на Деметра. Тя няма толкова силни инстинктивни реакции като Хера и Деметра, а по-скоро предполага към пасивност, отколкото към активност.  Основно качество е, че придава на жената едно непреходно излъчване на младост и невинност.  Жените, които притежават нейните качества, винаги са отворени към промяната и запазват младостта на духа си за цял живот. Характерно умение е да бъдат отворени и гъвкави. Потенциални слабости на характера на жените тип Персефона е да говорят полуистини, да лъжат и манипулират. Когато се спуснат  собствените си дълбини, изследват кътчетата на техния архетипен свят и не се страхуват да се завърнат и да разгледат отново преживяването, тези жени стават способни да се превърнат в посредник между ежедневието и свръхестествената реалност.

И трите уязвими богини са били жертва на насилие.

Алхимична богиня

Афродита – богинята на любовта и красотата. Архетип на любовницата. Тя е най-красивата и неустоима сред богините. Тя пробужда у хората и боговете любов и красота, еротично привличане, чувственост, сексуалност и нов живот. Тя мотивира жените да търсят във връзките си интензитет вместо дълбочина, да ценят творческия процес и да бъдат отворени към промяната. Типът съзнание на Афродита е уникално. То е едновременно фокусирано, но и възприемчиво, едновременно се съсредоточава върху обекта си, но и позволява да бъде повлияно и изменено от него. Винаги, когато е налице съзнанието на Афродита, се генерира енергия. Архетипът придава на жената лична харизма – привлекателност или един специфичен заряд, който в съчетание с физическите данни, я превръща в „истинска Афродита“. Жената, която се отъждествява с Афродита е екстровертна, изпълнена със страст към живота и огнена по характер.

Личностната динамика на тези четири богини отговаря повече на теорията на Юнг. Те трябва да се научат да остават фокусирани, да бъдат обективни и да застават зад собствените си потребности – качества, които обикновено са слабо застъпени в тях. Същото важи и за Хестия.

В една жена могат да съжителстват по няколко богини едновременно и колкото по-сложна и разноцветна е личността ѝ, толкова по-сигурно е, че е подвластна на няколко архетипни образа.

Болън смята, че за да може една жена да обича дълбоко, да открие призванието си и да бъде чувствена и креативна, за нея е необходимо да допусни в живота си богини и от трите категории.