Лицата на горделивостта
„Свикнали сме да мислим по шаблон: горделивостта – това е високомерие, унижаване на останалите, нелюбов към хората. Но понякога горделивостта се крие зад високите и красиви идеали. А безжалостното отношение към себе си, което религията приветства, е толкова опасно, колкото и обичайните форми на горделивост.
Обикновено си представяме горделивия човек като високомерен и жесток егоист. Но на всички ни е известен изразът: Бог е по средата, а дяволът – в крайностите. Горделивостта се крие зад най-различни маски.
Религията от деца ни учи да обичаме хората – но това е само част от пътя към любовта. Любовта към Бог подразбира любов към всички прояви на Божественото, а в това число и към себе си. Крайността в любовта към себе си – като пълен егоизъм и потребителско отношение, ни е позната на всички. А крайността във вид на алтруизъм, любов към другите, която стига до самоунищожение, никой не я възприема като тенденция на дяволизма. Човек, който отива в крайност, нанася вреда на душата си, както и на душите на другите хора, които му вярват.
В следващия си живот този човек, по-вероятно, ще се роди като егоист, който ще презира хората и няма да иска да помага на никого – и това ще бъде неговото спасение. Човекът, който е преминал границата на здравия алтруизъм, в следващия си живот ще бъде тежко болен, ако започне да се грижи за хората. А, когато започне да ги плюе, ще оздравее. Програмата му за самоунищожение ще бъде спряна от егоизма. Но, ако той отиде в другата крайност, в крайния егоизъм, то разплатата ще се окаже още по-тежка и то не само за него, но и за потомците му.
Безмилостното отношение към хората ние смятаме за престъпление, а безмилостното отношение към себе си възприемаме едва ли не като някакъв подвиг. Да жертваш себе си в критичен момент, когато някой умира – това е подвиг. Но да жертваш себе си в обикновена ситуация – е крайно неразумно.
Родителите, които жертват всичко в името на децата си, които лишават себе си от всичко и не изискват от децата си ответна грижа и отдаване, възпитават закоренели егоисти. Децата не желаят да поддържат гибелната тенденция и преминават в другата крайност. Само любовта съединява противоположностите: в любовта винаги има и болка и радост.
Всяко развитие подразбира в себе си и загуба и получаване. За да преминеш във втори клас, ти трябва да напуснеш първи. Животът е синусоида, махало, спирала. В живота винаги има съединяване на два противоположни процеса. Докато я има любовта, която обединява противоположностите, съществува и животът. Когато отиваме в крайностите, упорствайки и превръщайки синусоидата в права линия, животът приключва.
Всяка страст, независимо колко благородно изглежда, незабележимо ни отдалечава от любовта. Но въздържанието може да нанесе не по-малка вреда от разпуснатостта. Ако аскезата се превръща в смисъл на живота, то тя се превръща в самоунищожение и престъпление. Неслучайно сектите на евнусите са били яростно преследвани.
Изкушението трябва да се преодолява, а не да се унищожава. За съжаление, света все още не се е научил да мисли в режим на единобожие и да съединява противоположностите, а не да дели всичко в света на черно и бяло, на абсолютно добро и абсолютно зло.“
С.Н. Лазарев „Лицата на горделивостта“
