За да излезеш от комфортната си зона, първо трябва да си влязъл в нея
За да излезеш от комфортната си зона, първо трябва да си влязъл в нея.
За едни хора със стабилна база и усещане за сигурност, ще бъде полезно и по-лесно да излязат от комфортната си зона и да се върнат допълнени към основата, включвайки я и надминаващи себе си.
За други обаче, ще бъде изключително затормозяващо да излязат извън зоната си на комфорт, не само защото това въобще не е комфорт, а и защото липсата на база, пристан, сигурност и плаващите пясъци под краката им, ги хващат като в менгеме. За тях е много трудно да тръгнат да изследват, когато има заплаха да изгубят и малкото, което имат. Такива хора не са установили задоволително ниво на сигурност с грижещия се за тях в ранните години. Те може отрано да са станали отговорни за други хора или пък сега да са в работата си, в тях другите могат да виждат самостоятелност, но самите те изпитват затруднение да пускат, да изследват, да се предизвикат, защото имат онова усещане, че ако сега изляза от „комфортната“ си зона там, където вехна ден след ден, ще изгубя и това, което имам и в този свят за мен няма оцеляване, няма сигурност, няма ключ и дом, няма нищо.
В други случаи могат да станат прекалено рискови играчи, които непрекъснато се хвърлят в нещо ново, само и само да „затворят“ бездната отворила се в тях.
В по-голямата си част хората са наясно със своите ограничения. Единственото, от което имат нужда е подкрепа, този пристан, за който стана дума, независимо дали в момента е външен. Защо външен? Защото не са успели да установят стабилен вътрешен такъв досега, поради ред причини. Дори терапевтът е временно изнесен външен пристан за обърканата човешка мисъл, душа и емоции.
Винаги има сто начина да кажем „истината“ и само един да всеем още повече вина и да прекършим стъблото на цветето – нарича се грубост /всезнайство и философщина от рода „Къде съм аз“, „Къде сте вий“/. Тези, на които им е нужно да ги ритат и грубо да стават нещата при тях, са онези, които репрезентират точно това от ранните си години. В интерес на истината и това е ОК, така разбират, така се мотивират.
Весела Стефанова
