Волята търпи поражение всякога, когато влезе в контакт с въображението
„В енциклопедичните речници понятието „воля“ се определя обикновено като „способност на свободното самоопределяне към едни или други действия“. Всички възприемат това като непогрешима истина. Всъщност това е напълно неправилно, защото волята, в която ние твърдо вярваме, неминуемо търпи поражение всякога, когато влезе в контакт с въображението. Това е неизменим закон, за който не съществуват никакви изключения. Това е кощунство! Парадокс! Ще кажете вие. Ни най-малко. Това е самата истина, най-чистата истина, ще ви отговоря аз.“
Емил Куе, Съзнателното самовнушение като средство за себевладение
Волята търпи поражение всякога, когато влезе в контакт с въображението. Защо? Защото въображението е много по-мощно, безгранично. То може да е съзидателно, но може и да вкара в капан, особено, когато не е в синхрон с принципите на живота. Ако аз избирам волево поведение, е защото приписвам ценност и смисъл на това поведение. Много хора смятат, че имат воля, но се оказва, че всъщност това не е воля, това е изтезание прикрито под „желязна воля“. Често волята противоречи с вярванията и точно тогава се обезсмисля. Тъй като много искам да отслабна например, „имам“ волята, но всъщност не вярвам, че ще го направя. Волята търпи поражение пред представата, която имаме за себе си. Волята е признак за развита личност. Но както има значение например дали задоволявам потребността си от сигурност с прекомерно ядене, така има и значение дали и кога волята е просто воля, обслужваща недостигналата крайъгълните си камъни на развитие личност или нещо повече. Защото вместо волята да ни изпълва с жизнена енергия предприемайки действие, може да я източи, а ние да се чувстваме неудовлетворени и празни.
Следете са смисъла и ценността, които придавате на действията си. Там е отговорът на въпроса „Защо правим или не правим нещо“? Следете и за самовнушенията си, които често са възприети чужди внушения.
Весела Стефанова
