Да се нуждаеш е човешко

„Да се нуждаеш е човешко – никой от нас не е напълно достатъчен, за да откликне на смазващото многообразие от изисквания на живота. Но крайната нужда отблъсква другите от нас. Всички сме срещали хора, които отново и отново искат нещо от нас, и този натиск с времето ни отблъсква, а те, както винаги, остават с празни ръце. Важната дума тук е извънмерна или прекалена нужда. Къде е тънката граница между това да поискаш помощ за трудното си пътуване и наистина да трябва сами да измислим нещата? В книгата си за връзките, наречена Райският проект, отбелязах, че има един героичен въпрос, на който всеки от нас е призован да отговори във всички наши връзки, който варира от интимността ни до самото колективно общество. Въпросът е: „За какво трябва да се обърна към самия себе си, за да не товаря друг с това бреме?“ Наричам този евристичен въпрос „героичен“, защото той иска от нас да пристъпим в полето на героичната енергия в нашето житейско пътуване, да бъдем отговорни и да поемем за себе си индивидуационния проект. Това също така е действие, породено от любов, защото освобождава другите – нашите партньори, деца, другари – от бремето на нашия живот, за да могат по-състоятелно да се погрижат за своя собствен.“
Джеймс Холис, „Счупеното огледало“, Пречупените отражения за самите нас

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *