
„Да се нуждаеш е човешко – никой от нас не е напълно достатъчен, за да откликне на смазващото многообразие от изисквания на живота. Но крайната нужда отблъсква другите от нас. Всички сме срещали хора, които отново и отново искат нещо от нас, и този натиск с времето ни отблъсква, а те, както винаги, остават с празни ръце. Важната дума тук е извънмерна или прекалена нужда. Къде е тънката граница между това да поискаш помощ за трудното си пътуване и наистина да трябва сами да измислим нещата? В книгата си за връзките, наречена Райският проект, отбелязах, че има един героичен въпрос, на който всеки от нас е призован да отговори във всички наши връзки, който варира от интимността ни до самото колективно общество. Въпросът е: „За какво трябва да се обърна към самия себе си, за да не товаря друг с това бреме?“ Наричам този евристичен въпрос „героичен“, защото той иска от нас да пристъпим в полето на героичната енергия в нашето житейско пътуване, да бъдем отговорни и да поемем за себе си индивидуационния проект. Това също така е действие, породено от любов, защото освобождава другите – нашите партньори, деца, другари – от бремето на нашия живот, за да могат по-състоятелно да се погрижат за своя собствен.“

Джеймс Холис, „Счупеното огледало“, Пречупените отражения за самите нас