Ще е трудно да стигнете до Буда, ако не се сприятелите с Фройд

Ще е трудно да стигнете до Буда, ако не се сприятелите с Фройд, казва Кен Уилбър (интегрална психология), и в това има смисъл. Пропуснатите стъпки всъщност изискват много психична енергия и дори при променени състояния на съзнанието, човек интерпретира тези състояния през травмите си и през това, което иска да види, а не през това, което реално е. Допускам, че не е невъзможно, но е по-малко вероятно. Защото, ако човек не се изправи пред „демоните“ си, не може да стигне до „ангелите“. А ако се изправи пред тях, всъщност вижда, че няма демони и ангели, а всичко е едно. Това, с което се борим, ни владее.

Нашата същност може хармонично да бъде синхронизирана със законите на Природата (Източника, Твореца, Бог, Вселената или кой както го нарича). Тези закони обаче не се съобразяват с нас и не работят, за да обслужват собствените ни заблуди и изисквания. Едно от най-важните качества, които е хубаво да развива човек в себе си е любопитството – към себе си и към живота, както когато сме били деца, само че вече имаме друго ниво на съзнание. Паралелно с логическото мислене, да прояви т.нар. „странично мислене“, където вместо непрекъснато да търси логични обяснения, правилно и грешно и да копае в едни и същи дупки, да копае дупки на различни места, да разширява съзнанието. Колкото повече разширява картината, толкова повече прекаленият фокус върху едно нещо, защото познава само него, се отдалечава. Да предизвиква себе си да действа по различни начини, да бъде сигурен в несигурността и да толерира повече незнание.

Най-трудното нещо е човек да подложи под съмнение дори самия себе си, предизвикателно се оказва и да пусне вярванията си, тъй като тогава не знае кой е той. Има и хора, при които някои огради не бива да бъдат разклащани, не биха го понесли.