Седемте вярвания, нагласи и идеи, които съставляват незрелия житейски възглед

Седемте вярвания, нагласи и идеи, които съставляват незрелия житейски възглед, са както следва:

• Фантазията за стабилно щастие

  …Щастието най-вече се случва неочаквано и непланирано в моменти на среща, или когато сме в правилната връзка със себе си, независимо колко сложни са обстоятелствата. ..Идеята за щастие е пагубна модерна фантазия. …Щастието е надценявано, защото – изненада – то не ни прави щастливи. Фантазията за щастието е това, което ни прави нещастни повечето време.

• Можем да намерим убежище, абсолютно безопасно място, където да сме защитени от вреди

  ..Всички ние развиваме фантазии за сигурност. …Можем да използваме привилегиите, богатството и властта да се изолираме от мръсния свят, но той рано или късно намира някаква пукнатина, възможност да покоси и най-заблудените. ..С нас върви и нашата уязвимост. Смъртността ни винаги е около нас.

• Цялостно очакване, че вселената е справедлива

  …Може би ако животът беше наистина справедлив, щяхме да сме още по-загазили, като се има предвид как сме живели – може би непреднамерено – но на гърба на хората с по-малко късмет, как сме замърсили тази преходна земя и как като цяло не сме служили в живота си особено добре на принципа на „справедливостта“. Кой сред нас е достатъчно мъдър, че да каже кое е справедливо? ..Понякога усещаме, че животът „предава“ всички ни. Събаря ни, когато толкова се стараем да направим „правилното нещо“.

• Ние проектираме и очакваме, че правилното поведение от наша страна ще доведе до реципрочност от страна на живота

  Идеята, че можем да сключим сделка с вселената, е по-стара от легендата за Йов, но никога не изчезва окончателно. Да възпитаме себе си и другите със съзнанието за факта, че нещата просто се случват, е едно начало, а във всеки един случай ние сме призовани да идентифицираме задача, която ни създава по-голяма психологическа и духовна цялост и достойнство. Да идентифицираме и изпълним тази задача, е това, което ни дава усещане за действеност – иначе бихме се потопили в чувството си, че сме жертви, в гняв, отпадналост или отчаяние.

• Търсим старателно човек, програма или идеология, които да се погрижат за нас, да ни помогнат да не се налага да растем и да се справяме с живота

  ..Вътре във всеки от нас едно плахо дете търси да намери „родителската“ фигура, институцията, идеологията, която да отговаря на въпросите и задачите на живота. …Истинският живот е много по-сложен и изискващ, но техните опростявания пред авторитетите са много по-привлекателни и изкусителни. Някой друг може да мисли вместо мен…. Съвсем нормално е, даже универсално, да носим това „вътрешно дете“. Но не бихте оставили детето да кара колата ви в натовареното движение, така че може и не трябва да оставяте детето да кара и вашия живот.

• Образът на бог е детински и нереалистичен

  …Всеки възглед, който ни кара да опростяваме прекалено или да хитруваме с разръфаните краища на Мистерията, говори повече за нас, отколкото за Мистерията. …Да си пораснал, означава да поемеш една по-зряла позиция, която уважава непреодолимите неща в живота, която държи на сложността на истината дотам, че да ѝ позволи да остане извън схващането от нашите ограничени умове и въображение, и която може да понесе неяснота и несигурност. …Духовната зрялост обаче означава да живееш сред незнание, и пак да правиш каквото ти е по силите да бъдеш свободен и отговорен човек..

• Ние всички търсим някой, който да ни обясни цялостната картина и да я подреди за нас

  Когато сме несигурни и търсим отговори, можем да сме уверени, че има много, много хора, които с готовност ще ни кажат какво да мислим и да чувстваме и как да се държим. … По широкия свят няма никой – НИКОЙ, – който да знае всичко, а тези, които може да знаят поне нещичко, обикновено си мълчат…

Откъс от книгата „Счупеното огледало, Пречупените отражения за самите нас“ на Джеймс Холис