Въпросник за „Изоставяне“ от книгата „Преоткрий живота си“
Откъс от книгата „Преоткрий живота си“ на Джефри Янг и Джанет Клоско
ВЪПРОСНИК ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“
Въпросникът ще измери силата на вашия житейски капан „Изоставяне“. Отговорете на твърденията, използвайки по-долната скала. Оценете всяко твърдение на базата на начина, по който най-общо сте се чувствали или държали през зрелия си живот. Ако има много вариации през различни периоди на зрелите ви години, фокусирайте се върху последните една-две години, за да оцените твърдението.
КЛЮЧ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
- Напълно невярно е за мен.
- По-скоро не е вярно за мен.
- По-скоро е вярно, отколкото невярно.
- Умерено вярно е за мен.
- Предимно вярно е за мен.
- Описва ме идеално.
Ако имате оценки 5 или 6 във въпросника, този житейски капан може да се отнася за вас дори и общата оценка да е ниска.
|
Оценка |
Описание
|
| 1. Безпокоя се много, че хората, които обичам, ще умрат или ще ме напуснат. | |
| 2. Вкопчвам се в хората, защото се страхувам, че ще ме напуснат. | |
| 3. Нямам базисна сигурност и подкрепа. | |
| 4. Продължавам да се влюбвам в хора, които не могат да бъдат с мен ангажирано. | |
| 5. Хората винаги идват и си отиват от моя живот. | |
| 6. Чувствам се отчаян, когато някой, когото обичам, се отдръпне. | |
| 7. Толкова обсебен от идеята, че човекът, в когото съм влюбен, ще ме напусне, че го | |
| подтиквам да си отиде. | |
| 8. Най-близките ми хора са непредсказуеми. В един момент са с мен, а в следващия са | |
| си отишли. | |
| 9. Твърде много се нуждая от други хора. | |
| 10. В края на краищата ще остана сам. | |
| ВАШАТА ОБЩА ОЦЕНКА ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“ (сборът от оценките на въпроси 1-10) |
ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВАШАТА ОЦЕНКА ЗА „ИЗОСТАВЯНЕ“
10–19: Много ниска. Този житейски капан вероятно не се отнася за вас.
20–29: Ниска. Този житейски капан може да се отнася за вас само от време на време.
30–39: Умерена. Този житейски капан е проблем в живота ви.
40–49: Висока. Това е важен житейски капан за вас.
50–60: Много висока. Това е един от основните ви житейски капани.
ПРЕЖИВЯВАНЕТО ЗА ИЗОСТАВЯНЕ
Вие имате базисното убеждение, че ще загубите хората, които обичате и ще останете завинаги емоционално изолиран. Дали хората ще умрат, ще ви уволнят или напуснат, все едно – ще останете сам. Очаквате да ви изоставят и това да бъде вечно така. Вярвате, че никога няма да си върнете човека, когото сте загубили. В сърцето си чувствате, че съдбата ви е да изживеете живота си напълно сам.
Житейският капан ви дава чувство за безнадеждност относно любовта. Смятате, че колкото и добре да изглеждат нещата, накрая връзките ви са обречени. Трудно ви е да повярвате, че хората ще бъдат с вас – и че продължават да бъдат с вас по някакъв начин дори когато отсъстват. Повечето хора не се разстройват при кратки раздели с любимите си хора. Те знаят, че връзката им ще оцелее и ще остане непокътната. Но при житейския капан „Изоставяне“ няма такава сигурност.
Вкопчвате се в хората и ставате неприемливо гневни или изплашени от вероятността за каквато и да е раздяла, независимо колко незначителна. В романтичните връзки особено вие се чувствате емоционално зависим от другия човек и се страхувате да не загубите тази интимна свързаност. Изоставянето обикновено е предвербален житейски капан: той се формира през първите години от живота, преди детето да се научи да говори. В повечето случаи изоставянето започва рано, преди детето да има думи, с които да опише какво се случва. По тази причина дори в зрелостта може да липсват мисли, свързани с преживяването за житейския капан. Ако обаче се опитате да говорите за преживяването си, думите биха били нещо като: „Аз съм изцяло сам, няма никого с мен“. Тъй като житейският капан се появява много рано, той има огромна емоционална сила. Човек с тежък житейски капан „Изоставяне“ реагира дори на малки раздели с преживяванията на малкото дете, което е изоставено.
Житейският капан „Изоставяне“ обикновено се отключва чрез интимните връзки. Той може да не бъде явен в групов контекст или при по-повърхностни отношения. Разделите с любимия човек са най-мощните отключващи фактори. Не е нужно обаче разделите да са истински, за да отключат житейския капан, нито да бъдат на физическо ниво. Ако имате този житейски капан, вие сте прекалено чувствителни и често прочитате намерение да ви изоставят, дори при съвсем невинни забележки. Най-мощните отключващи фактори са истинска загуба или раздяла – например развод или смърт, но често факторите са много по-незабележими ситуации. Често се чувствате емоционално изоставен. Може би вашият съпруг или любим се държи дистанцирано, скучен и разсеян е или проявява повече внимание към друг човек. Може би вашият съпруг или любим предлага план, който включва прекарване за известно време поотделно. Всичко, което се асоциира с разделяне, може да отключи житейския капан, дори да няма нищо общо с реална загуба или изоставяне.
ЦИКЪЛЪТ НА ИЗОСТАВЯНЕТО
След като житейският капан се задейства, при условие че раздялата продължи достатъчно дълго, преживяванията прогресират под формата на цикъл от негативни емоции: страх, скръб и гняв. Това е цикълът на изоставянето. Ако имате този житейски капан, ще го разпознаете. Първоначално изпитвате паническо чувство, сякаш сте малко дете, оставено само, може би в супермаркет, и не можете да намерите майка си. Изпитвате неистово чувство: „Къде е тя, аз съм сам, изгубен съм“. Вашата тревожност може да стигне до паника и да продължи часове, дори дни. Но ако тревожността продължи достатъчно дълго, тя в крайна сметка отминава и преминава в осъзнаване и приемане, че човекът си е отишъл. Тогава изпитвате скръб, защото сте самотен и сте загубили този човек завинаги. Скръбта може да се превърне в депресия. Накрая, особено ако човекът все пак се завърне, започвате да се ядосвате, от една страна, на него, че ви е изоставил, а от друга страна – на себе си, че се нуждаете от него толкова много.
ДВА ТИПА „ИЗОСТАВЯНЕ“
Има два типа „Изоставяне“ и те произхождат от два основни типа контекст в ранното детство. Първият тип произхожда от среда, която е твърде сигурна и предпазваща. Този тип представлява комбинация от житейските капани „Изоставяне“ и „Зависимост“. Вторият тип произхожда от среда, която е емоционално нестабилна. Няма човек, който да е постоянно с детето.
ДВА ТИПА „ИЗОСТАВЯНЕ“
- „Изоставяне“, основано на зависимост.
- „Изоставяне“, основано на нестабилност или загуба.
Много хора, които имат житейския капан „Зависимост“, имат и житейския капан „Изоставяне“. Всъщност е трудно да си представим човек с житейския капан „Зависимост“, който да няма житейския капан „Изоставяне“. Хората със „Зависимост“ смятат, че не могат да оцелеят сами. Те имат нужда от силна фигура, която да ги ръководи и насочва в ежедневните дейности. Имат нужда от помощ.
Ако вярвате, че животът ви зависи от друг човек, то тогава възможността да загубите този човек, е ужасяваща. И наистина всеки, който има силен житейски капан „Зависимост“, ще има проблем и с изоставянето. Обратното обаче не е вярно. Много хора имат силен житейски капан „Изоставяне“, но нямат проблем със „Зависимост“. Те принадлежат към втория тип, при който житейският капан е породен от нестабилността на емоционалните връзки на детето с най-близките – майката, бащата, сестрите и братята и близките приятели. Имат определен вид зависимост от партньорите си, но тя е емоционална, а не функционална. Ако вашият житейски капан е породен от нестабилност и ви се е случило да преживеете емоционална връзка, която след това сте загубили, със сигурност не можете да понесете да сте отделен от хората, които обичате, поради начина, по който се чувствате без тях. Тук става въпрос за преживяване за свързаност с останалата част от човечеството. Когато връзката се загуби, вие сте хвърлен в нищото.
Нуждаете се от други хора, за да се чувствате спокоен. Това се различава от изоставянето, основано на зависимост, при което имате нужда от някого да се грижи за вас, както дете се нуждае от родител. В единия случай търсите ръководене, посока и помощ, а в другия – грижи, любов и чувство за емоционална свързаност. Има и друга разлика: зависимите хора често имат набелязани резервни хора, в случай че основният човек си отиде. Те имат някого, който веднага да заеме мястото на липсващия човек, или намират нов и бързо формират друга връзка, основана на зависимост. Малцина са самотните хора, които базисно имат зависимост. Зависимите хора не понасят самотата. Повечето зависими хора са твърде способни в намирането на някого, който да се грижи за тях. Те преминават от един човек на друг, като рядко остават сами за повече от месец. Това обаче далеч не е вярно за хората, които се страхуват от емоционално изоставяне. Те могат да са сами за дълги периоди от време и дори да се откажат от близки взаимоотношения, за да се предпазят от болката и страха да не бъдат наранени отново. Вече са се сблъсквали със самотата като деца и знаят, че могат да оцелеят. Но проблемът не е в това, а по-скоро в процеса на загубата, който е опустошителен. Той е в това да имаш свързаност и след това да я загубиш, като бъдеш хвърлен отново в самотата
ПРОИЗХОД НА ЖИТЕЙСКИЯ КАПАН „ИЗОСТАВЯНЕ“
Когато говорим за произхода на житейските капани, ние се фокусираме предимно върху характеристиките на средата и обкръжението в детството. Малко повече знаем за дисфункционалните семейни среди, свързани със злоупотреба, небрежност и алкохолизъм например, които, изглежда, пораждат индивидуалните житейски капани, но подценяваме влиянието на наследствеността. Това се случва, защото изследователите знаят много малко за ролята на биологичните фактори при определянето на дългосрочните личностови модели, но допускаме, че наследствеността слага своя отпечатък върху темперамента. Той от своя страна влияе на това как са се отнасяли към нас в детството ни и как ние сме реагирали на това отношение. Всъщност много рядко имаме начин да определим как детският темперамент е повлиял върху развитието на специфичните житейски капани. Изоставянето е изключение от това общо правило.
Изследователите, които изучават бебета, са наблюдавали, че някои от тях реагират много по-интензивно при отделяне в сравнение с други. Това предполага, че някои хора може би са биологично предразположени да развият житейския капан „Изоставяне“. Начинът, по който реагираме на отделяне от човека, който се грижи за нас, изглежда поне отчасти вроден. Отделянето от майката е витален проблем в живота на новороденото. Навсякъде в животинския свят бебетата са напълно зависими от майките си, за да оцелеят, и ако бебето загуби майка си, то обикновено умира. Бебетата имат вроден инстинкт да се държат по начин, който да предотврати отделянето от майките им. Те плачат и показват признаци на дистрес. Те „протестират“, както казва Джон Боулби в своята класическа книга „Отделяне“. Боулби пише за бебетата и малките деца, които са били временно отделени от своите майки. Бебетата са били настанени в домове заедно с други деца. Наблюдението на тези деца показва три фази на процеса на отделяне, които се проявяват при всички бебета.
ТРИТЕ ФАЗИ НА ОТДЕЛЯНЕ ПО БОУЛБИ
- Тревожност
- Отчаяние
- Откъсване
Първоначално, както отбелязахме, бебетата „протестират“ и проявяват голяма тревожност. Те търсят майка си и не могат да бъдат успокоени от друг човек. По-нататък показват изблици на гняв към майка си, но с течение на времето, в което майката продължава да не идва, те се примиряват и преминават в период на депресия. На този етап те са апатични и отчуждени. Остават безразлични към опитите на персонала да се свърже с тях емоционално. Ако обаче изтече достатъчно време, бебетата излизат от тази депресия и формират нови привързаности. Ако майката се завърне, бебето преминава в третата фаза – откъсване. То е студено към майката и не показва интерес към нея. С времето обаче откъсването на бебето се прекратява и то се свързва отново с майката. Започва да изглежда вкопчено и тревожно, ако майката е извън полезрението му – Боулби нарича това „тревожна привързаност“.
Според Боулби тези модели на тревожност, отчаяние и откъсване са универсални. Това е отговорът, който всички малки деца показват при отделяне от майките си. Освен това този отговор се наблюдава и при животните. Не само човешките бебета, но и бебетата на всички други видове показват същия модел. Такава универсалност на поведението в значителна степен предполага биологична детерминираност. Може би разпознавате сходството между процеса на отделяне на Боулби и това, което нарекохме цикъл на изоставянето: тревожност, скръб и гняв. Някои хора изглежда са родени със способността да преживяват този цикъл от емоции в много силна степен.
Когато възникне раздяла, те изпитват толкова силна тревожност, скръб и гняв, че не са способни да се успокоят, и се чувстват напълно изолирани и отчаяни. Могат да се разсеят от тези чувства само за кратко. Без човек до себе си не се чувстват спокойни и сигурни. Такива хора са крайно чувствителни към това да загубят тези, които обичат. Те имат способността да се свързват дълбоко с другите хора – това е тяхната дарба, но не могат да понесат да останат сами. Хората, които имат вродена склонност да реагират на отделянето с голяма интензивност и не са способни да се успокоят в отсъствието на обичан човек, с по-голяма вероятност ще развият житейския капан „Изоставяне“. Но това не означава, че всички с биологично предразположение ще развият този житейски капан. Това зависи отчасти и от ранното детското обкръжение.
Ако имате стабилна емоционална свързаност като бебе, особено със своята майка, но и с други важни хора, тогава дори да сте биологично предразположен, може и да не развиете житейския капан. От друга страна, определени среди са толкова нестабилни или са изпълнени с такава загуба, че дори да не сте предразположен, може да развиете житейския капан „Изоставяне“. Независимо от това, колкото по-голямо е биологичното предразположение, толкова по-слабо травматично събитие е необходимо, за да се активира житейският капан. В такъв случай е безполезно да търсим в миналото причините, които да обяснят неговата интензивност.
Следва продължение…..
Книгата може да бъде намерена тук https://4eti.me/preotkrii-jivota/
