„Не всичко започва от теб“ – откъс от книгата и упражнения

Тук оставям откъс от книгата „Не всичко започва от теб“ на Марк Уолин с упражнения и въпроси, които могат да ви бъдат полезни в изследването на наследената семейна травма, както и в това да систематизирате сегашните оплаквания и да проследите нишката на повтарящите се емоции, мисли и постъпки.

Писмено упражнение 1

Изследване на вашето първично оплакване

1. Фокусирайте се върху проблема, който е най-належащ в живота ви в момента. Това може да е проблем в областта на здравето, работата или връзката, който подкопава усещането ви за сигурност, душевен покой или благополучие.
2. Кой е най-сериозният проблем, който искате да излекувате? Може би това е проблем, който ви се струва непосилен, или симптом или чувство, които ви съпътстват цял живот.
3. Каква промяна искате да видите?
4. Не си слагайте цензура.
5. Напишете всичко, което смятате за важно.
6. Излейте си душата. Например може да ви е страх, че нещо лошо предстои да ви се случи. Няма значение как ще го формулирате, важното е да пишете.
7. Ако нищо не ви идва наум, отговорете на следния въпрос: Ако въпросното чувство, симптом или състояние не отминават, какво се опасявате, че би могло да ви сполети?
8. Не продължавайте с четенето, докато не изложите вашия най-належащ проблем.

Сега погледнете написаното. Четейки го, не се увличайте и не се хващайте за думите или чувствата. Прегледайте го набързо, без да се поддавате на емоциите. Потърсете думи или фрази, които изпъкват като странни или необичайни. Има ли в текста изрази, които са характерни за вас, или такива, които употребявате за пръв път тук, в това писмено упражнение? Кои думи или фрази незабавно ви се набиват на очи, сякаш искат да ги забележите?

Сега прочетете написаното отново – на глас. Този път се опитайте да го чуете, абстрахирайки се от емоциите. Аз наричам този вид четене „слушане с нашето мета, или трето ухо“. В кои думи или изречения долавяте неотложност? Кои са заредени със силна емоция или драматично чувство? Кои изпъкват като странни или необичайни? Кои думи не пасват изцяло в контекста на вашите житейски преживявания.

Опитайте се да изслушате написаното, сякаш ви го казва някой друг. Може би думите наистина принадлежат на друг човек, а вие просто им давате гласност. Може би принадлежат на някой от вашето семейство, който е бил травматизиран и не е можел да ги каже на глас. Може би с вашето първично оплакване, вие разказвате историята му.

В това упражнение вие се издигате над сюжетната линия, за да чуете най-същественото. Ако затънете в емоционалните елементи на историята, може да пропуснете първичното оплакване.

Писмено упражнение 2

Десет въпроса, които вадят на показ първичния ви език

1. Какво се случваше в живота ви, когато за пръв път се появи вашият симптом или проблем?
2. Какво се случи точно преди неговата поява?
3. На колко години бяхте при първата поява на проблема или симптома?
4. Знаете ли дали член от вашето семейство не е преживял нещо травматично на същата възраст, на която при вас се появи проблемът?
5. В какво точно се състои вашият проблем?
6. Как се чувствате, когато ви е най-зле?
7. Какво се случва точно преди да се почувствате така или да се прояви симптомът?
8. Какво облекчава или влошава вашият симптом?
9. Какво не можете да направите заради този проблем или симптом? Какво ви принуждава да правите той?

• Ако този проблем или симптом не може да бъде отстранен, кое е най-лошото нещо, което би могло да ви сполети?

Сега прочетете написаното. Ето някои теми, които често се повтарят в семействата. Разпознавате ли някои от тях във вашето?

• Повтарящ се език: Има ли думи и фрази, които не се вписват в контекста на вашите житейски преживявания? Ако е така, възможно ли е те да принадлежат на вашето семейство?
• Повтаряща се възраст: Има ли връзка между възрастта, на която за пръв път се появи вашия проблем или симптом, и възрастта, на която е бил друг член от семейството, когато е преживял трудности или страдания? Ако например ваш родител е починал млад, когато достигнете горе-долу същата възраст, висше може да развиете симптом или проблем, който по някакъв начин ограничава живота ви.
• Повтарящи се емоции, постъпки и симптоми: Върнете назад. Кое провокира появата на вашия проблем или симптом? Какво се случваше в живота ви по същото време? Може би преживявахте раздяла? Или се чувствахте пренебрегнати, отхвърлени или изоставени? Случи ли се нещо, което ви накара да поискате да се предадете или откажете? Дали вашият проблем или симптом не наподобява или пресъздава преживяване или ситуация от ранното детство? Дали по някакъв начин не прилича на случка от вашата родова история? Дали нещо подобно не се е случило на майка ви, баща ви или някой от дядовците и бабите?

Отговорите на тези въпроси могат да разкрият съществена връзка между вашето преживяване и травма от родовата ви история.

ОПЛАКВАНИЯТА И СИМПТОМИТЕ КАТО КЛЮЧОВЕ КЪМ РАЗРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА

Кое конкретно качество или послание се опитват да изразят оплакването или симптомът? Нестандартно погледнато, те може би са оригинален начин, който ви подсказва да завършите нещо, да излекувате нещо, да интегрирате нещо или да се откъснете от нещо – например от чувство, което сте заимствали от някого и което изобщо не ви принадлежи.

Може би симптомът или проблемът ви принуждава да предприемете стъпка, която досега не сте се осмелявали да направите, но повече не можете да отлагате. Може би те са послание да завършите етап от вашето развитие, който сте прекъснали още в детството си. Може би пресъздават състояние на безпомощност, чиято цел е да ви сближи с вашите родители. Или обратното, стимулират ви да пораснете и да станете независими от тях.

Може би ви се дава да разберете, че трябва да завършите дадена задача или път, който сте изоставили. Може би сте пренебрегнали аспект от детското си Аз или фрагмент от цялостната си същност и те реагират, проявявайки тези симптоми. Може би сте позволили да престъпват личните ви граници и по този начин ви се показва, че не е здравословно вече да го правите.

Понякога оплакванията и симптомите ни подсказват също, че за да се излекуваме, трябва да оправим отношенията си с някого или да се изправим лице в лице с чувства, които дълго време сме потискали. Те не просто хвърлят светлина върху родова травма, която така и не е била напълно излекувана, но и ни карат да обърнем внимание на нашата лична вина, като в някои случай дори ни показват и пътя към помирението.

Нашите оплаквания, симптоми и проблеми могат да функционират като пътни знаци, които ни показват къде все още има недовършена работа. Те ни помагат да изкараме на светло онова, което не виждаме, или да се свърже с нещо или някой, когото ние или семейството ни сме отхвърлили. Когато си направим труда да се разровим в миналото, неразрешените казуси и неизлекуваните травми излизат на повърхността, прибавяйки ново измерение към процеса на нашето изцеление – процес, след който ставаме по-цели и завършени.

ПЪРВИЧНИТЕ ДЕСКРИПТОРИ

Чувствата, които изпитваме към родителите си, са портал към нашия вътрешен свят. Ще помоля да опишете вашите биологични майка и баща. Не цензурирайте отговорите си. Вероятно ще откриете повече за себе си, отколкото за вашите родители.

ОПИШЕТЕ МАЙКА СИ

Опишете каква беше майка ви, докато растяхте? Как си я спомняте? Кои прилагателни или фрази веднага ви идват наум? Беше ли сърдечна? Любяща? Студена? Дистанцирана? Щастлива? Тъжна? Често ли ви прегръщаше, или съвсем рядко? Вземете тетрадката и запишете първите си мисли и думи, които ви дойдат наум.

Майка ми беше……

Напишете и в какво я обвинявате.

Обвинявам майка си за…..

Не правете описанието само наум, а наистина го запишете на лист. Важно е да не се опитвате да редактирате думите си, а да ги записвате така, както ви идват.

ОПИШЕТЕ БАЩА СИ

Сега направете и описание на баща си. Как си го спомняте от детството си? Беше ли мил? Добродушен? Строг? Критичен? Интересуваше ли се от вас, или не? Запишете всичко. Въздържайте се от редактиране.

Баща ми беше….

Напишете също в какво го обвинявате.

Обвинявам баща си за……

Докато сте на темата, може да ви се доиска да опишете и вашият романтичен партньор, ако имате такъв, някой близък приятел или дори шефа си.

Моят партньор, близък приятел или шеф е….

Обвинявам го/я за…

Нека сега да видим какво разкриха вашите описания. Аз наричам тези спонтанни и непринудени ключови думи първични дескриптори. Тези са вратата към нашите подсъзнателни чувства и разкриват неща, които понякога дори не подозираме, че изпитваме към родителите си.

Този импровизиран списък от прилагателни или фрази ни дава възможност да заобиколим рационализираната и подобрена „възрастна” версия, която сме си изградили за нашето детство. По този начин лъсва истинското ни отношение към нашите родители, а не неговата обичайно „цензурирана” версия. Този списък може да разкрие, че изпитваме подсъзнателна лоялност и солидарност към нашите родители, че сме възприели същите модели на поведение, които сме осъждали като негативи у тях. Тези дескриптори не лъжат, защото произхождат от вътрешна представа, която сме формирали много отдавна, навярно за да не се чувстваме наранени.

Когато сме били деца, телата ни са функционирали като записващи устройства. Те са отбелязвали постъпващата в нас информация и са я съхранявали под формата на чувства. Прилагателните, с които описваме родителите си, ни връщат именно към тези чувства и емоционални състояния, както и към съпътстващите ги образи и картини. Те са много важни, защото хвърлят светлина върху остарелите представи, които ни пречат да продължим напред.

 

Променете вътрешната представа, която имате за родителите си

1. Прочетете отново вашите първични дескриптори, този път на глас.
2. Опитайте се да ги чуете като за пръв път. Откривате ли нещо ново?
3. Показват ли емоционално наситените думи, че все още таите неизлекувани чувства към родителите си?
4. Вслушайте се в тялото си, докато четете дескрипторите. Стяга ли се то, или се отпуска? Ами дишането ви? Плавно ли е, или накъсано?
5. Обърнете внимание дали у вас има нещо, което иска да се промени?

 

ПЪРВИЧНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Писмено упражнение:

Идентифициране на първичното изречение

Най-големият ми страх, най-лошото, което може да ме сполети, е…..

Конкретизиране на първичното изречение

Най-лошото, което може да ми се случи…

• Аз
• Те
• Може да…
• Моите деца/семейство/съпруг могат да….

 

Задълбочаване на вашето първично изречение

Моят най-лош страх е…..

Шлифоване на вашето първично изречение

Има още една стъпка. Ако напишете изречение като „Аз съм съвсем сам”, преценете го внимателно отвсякъде, за да сте сигурни, че то е възможно най-точно.

Например, дали наистина искате да кажете „Аз съм съвсем сам”, или по-скоро имате предвид „Те ме напускат”? И ако изречението ви е „Те ме напускат”, дали нямате предвид „Те ме отхвърлят” или „Те ме изоставят”?

Както оптикът проверява по няколко пъти зрението ви, за да ви предпише правилния диоптър, така и вие проверявате дали думите прилягат съвсем точно на вътрешното ви чувство. Продължавайте да ги тествате. Дали вашето първично изречение е „Те ме изоставят”, или по-скоро „Аз съм изоставен/-а”?  Тялото ви ще усети кои са правилните думи по вибрациите, които те възпроизвеждат у вас. Казани на глас, правилните думи на вашето първично изречение пораждат физическа реакция – най-често тревога или свиване в стомаха.

Ако се опитвате да стигнете до вашето първично изречение, но нищо не ви хрумва, отговорете на следния въпрос: „Кое е най-лошото, което може да сполети някой човек? Друг човек. Не вас. Може би сте чували по новините за ужасни неща, сполетели непознати хора. Или за трагедии, сполетели ваши познати? Какво се е случило на тези хора? Напишете какво си спомняте. Това е важно. Може да откриете някои неща за себе си. Много често чуждата трагедия отразява аспект от нашите най-лоши страхове.

Първичното изречение – десет ключови характеристики

1. То често е свързано с травматично събитие от вашата родова история или детство.
2. То често започва с думата „Аз” или „Те”.
3. То съдържа съвсем малко думи, но ефектът му е драматичен.
4. То съдържа емоционалния език на вашия най-голям страх.
5. Когато го казвате на глас, то предизвиква физическа реакция у вас.
6. То може да върне „изгубения език” на травмата и да локализира нейния първоизточник в родовата ви история.
7. То може да възстанови спомените за травмата, които не са били интегрирани.
8. То може да ви даде контекст, за да проумеете емоциите, усещанията и симптомите, които преживявате.
9. То се цели в причината на проблема, не в симптомите.

• Изречено на глас, то има силата да ви освободи от миналото.

ПЪРВИЧНАТА ТРАВМА

Нека сега да сглобим всички парчета от картата на нашия първичен език. Досега изравяхте скъпоценните си находки чрез вашето първично оплакване. Освен това се научихте да анализирате първичните си дескриптори и разбрахте, че прилагателните, с които описваме нашите родители, често разкриват повече за нас, отколкото за тях. Разбрахте още, че изречението, изразяващо най-големия ни страх, нашето първично изречение, може да ни отведе право до първичната травма в нашата фамилна история.

Например, ако най-големия ви страх е, че можете да „нараните дете”, превърнете го във въпрос.  Помислете за всички възможни комбинации от събития, които може да доведат до появата на този страх.

Страхът: „Аз може да нараня дете”.

Възможни свързващи въпроси

• Кой във вашата фамилна система вероятно се е обвинявал за това, че е наранил дете или не е успял да опази дете в безопасност?
• Кой може да се чувства отговорен за смъртта на дете?
• Кой може да се чувства виновен за това, че с действията или решенията си е навредил на дете?
• Кое дете от вашата фамилна система е било наранявано, пренебрегвано, изоставено или малтретирано?

Извеждане на свързващи въпроси от първичното изречение

Моето първично изречение:

Моите свързващи въпроси:

Свързващите въпроси са единият начин да откриете неизлекуваната семейна травма, а другият е построяването на генограма на вашето родословно дърво.

……………………………………………………………….

Откъс от книгата „Не всичко започва от теб”, Марк Уолин