Фалично-нарцистичният характер
Откъс от „Анализ на характера“ – Вилхелм Райх
Фалично-нарцистичният характер
……..Разработката на „фалично-нарцистичния характер“ се появи от нуждата да се обединят онези форми характер, които стоят между натрапливата невроза и хистерията. Те показват определени черти, по които ясно се различават от другите две форми както в проявите си, така и в генезата си, поради което това диференциране е оправдано. Терминът „фалично-нарцистичен“, по-неточно „генитално-нарцистичен характер“, в течение на последните години доби гражданственост в психоанализата. Описанието на този тип бе изложено най-напред в един непубликуван досега доклад пред Виенския психоаналитичен съюз през октомври 1926 година.
Фалично-нарцистичният характер се различава още по външните си прояви на натрапливия и хистеричния характер. Ако натрапливият характер е предимно потиснат, сдържан, депресивен, хистеричният – нервен, подвижен, тревожен, неравен, то типичният фаилично-нарцистичен характер в поведението си е самоуверен, понякога арогантен, гъвкав, силен, често внушаващ респект. Колкото по-невротичен е вътрешният механизъм, толкова по-натрапчиви са тези форми на поведение, и толкова повече връх взема показността. Според телесния тип фалично-нарцистичните характери спадат предимно към атлетичния, рядко към астеничния и само в отделни случаи към пикничния тип по Кремчер. В чертите на лицето в повечето случаи се открояват твърдост и остри мъжки линии, но доста често въпреки атлетичния хабитус и женствени, момичешки линии (тъй нареченото „млечно лице“). Обичайното поведение никога не е незабележимо, както при пасивно-фемининния, а обикновено е високомерно, или студено-резервирано, или язвинтелно-агресивно, понякога „бодливо“ по израза на един представител от този тип. В отношението към обекта, както и в любовта, доминира не обективно-либдинозното, а нарцистичното, доста примесено с повече или по-малко прикрити садистични черти.
В ежедневния живот такива хора обикновено предотвратяват всяка очаквана атака с атака от своя страна. Агресивното в характера им често се проявява не толкова в това, което вършат и казват, а в начина, по който го правят. Специално на хора, които не контролират собствената си агресия, те изглеждат крайно агресивни и провокативни. Изразените типове силно се стремят да заемат водещи позиции в живота и трудно понасят мястото на подчинен член на масата, освен в случаи – както например в армията и други подобни йерархични организации, – когато необходимостта да бъдеш подчинен на някого може да се компенсира от властването над други. Ако тяхната суетност бъде наранена, те реагират със студена изолация, дълбока потиснатост, или с борбена агресия. За разлика от другите характери, нарцисизмът им се проявява не инфантилно, а подчертано самоуверено, с прекомерно изтъкване на собственото превъзходство и достойнство, макар че основата на тяхното поведение е не по-малко инфантилна. Именно в резултат на сравняване на тяхната структура с тази на един натраплив характер, например, най-ясно се вижда разликата между предгенитално и фалично базирания нарцисизъм. Въпреки че са прекалено заети със собствения Аз, понякога проявяват и силна привързаност към лица и неща в света; в това отношение те стоят по-близо до гениталния характер, но се различават от него по това, че за действията си са повлияни по-силно и по-многостранно от ирационални мотиви. Няма съмнение, че този тип би бил относително най-често подставен сред спортисти, летци, военни , инженери. Агресивната смелост спада към най-важите черти на техния характер, така както колебливото обмисляне отличава натрапливия, а избягването на опасни ситуации – пасивно-фемининия характер. За резултата от дейността на фаличния нарцисист това не е от особено значение, защото смелостта и настъпателността му се различават от същите черти на гениталния характер по компенсаторната си функция, като служат също и за отблъскването на противоположни импулси.
Липсата на реактивни формации срещу открито агресивното му и садистично държание разграничава фалично-нарцистичния характер от натрапливия характер. По-нататък трябва да отбележим, че самото това агресивно поведение изпълнява защитна функция. Благодарение на свободната агресия при относително неневротични представители от типа социалната активност е мощна, импулсивна, енергична, прецизна и най-често продуктивна; колкото по-невротичен е характерът, толкова повече неговите дейности изглеждат странни, без в действителност винаги да са такива, и едностранчиви; оттук има възможност за всички преходи до формирането на параноидна система. Дейността на фаличния нарцисист се отличава от тази на натрапливия характер с по-малка прецизност в детайлите и с по-голяма широта на замисъла.
При фалично-нарцистичните мъже еректилната потентност за разлика от оргазмената потентност е много добре развита. Взаимоотношенията с жените са нарушени поради обикновено съществуващото пренебрежение към женския пол; въпреки това точно представителите на този тип са силно желани като сексуални обекти, понеже външно са развили съвършено всички белези за мъжественост. Макар да не е изключение, при жените фалично-нарцистичният характер се среща далеч по-рядко. Невротичните форми се характеризират с активен хомосексуализъм и клиторна възбудимост; здравите в генитално отношение форми се отличават с голяма самоувереност, която се основава на телесна сила или красота.
Към фалично-нарцистичния характер спадат почти всички форми на активен мъжки и женски хомосексуализъм, най-големият брой случаи на тъй наречената moral insanity, параноята и сродните форми на шизофренията, и освен това много еритрофоби и мъже с проявени садистични перверзии. Много често към тях принадлежат и продуктивни жени.
Сега ще преминем към описанието на структурата и генезата на този характер. При това трябва да разграничаваме стимулите, които получават директно задоволяване във фалично-нарцистичното поведение, от онези, които образуват нарцистичния защитен апарат, макар че те взаимно се преплитат. В типичните случаи анализът открива най-напред идентификация на Аза като цяло с фалоса, съответно във фантазията на фалично-нарцистичните жени силно изразената представа, че притежават фалос; след това – излагане на показ на този Аз в една или друга степен. При еритрофобите този импулс е изтласкан и се промъква под формата на тежко невротично чувство за срам и изчервяване. Общото, което в основата на тези случаи, представлява фиксирането върху онази фаза на детското развитие, при която анално-садистичната позиция вече е била изоставена, а генитално обективно-либидинозната още не е била напълно установена, и затова се владее от горда, самоуверена нагласа към собствения член. Това все още не обяснява всичко. Фалично-нарцистичният характер се отличава не само с тази фалична гордост, но още повече с мотивите, които го принуждават да застине на това стъпало.
Гордостта от действителния, съответно фантазиран фалос, се придружава от силна фалична агресия. Пенисът при мъжете от този тип неосъзнато служи не толкова на любовта, колкото като инструмент на агресия за отмъщение на жената. На това се основава отличителната за тях еректилна потентност, но и относителната неспособност за оргазмени изживявания. В детската история на фаличните нарцисисти с поразителна закономерност се откриват най-тежки любовни разочарования именно от хетеросексуални обекти, тоест при момчето от майката и при момичето от бащата, и то любовни разочарования в разгара на стремежа да се спечели обектът чрез фалична ексхибиция. Много често при представителите на този тип от мъжки пол майката е по-строгият родител или бащата е починал рано, или понеже детето е било извънбрачно, баща изобщо не се е появявал.
Потискането на по-нататъшното развитие към генитална обектна любов в детството чрез силна фрустрация на гениталната и ексхибиционистична дейност по време на връхната точка на развитието и в типичния случай – от онова възпитаващо лице, към което са започнали да се насочват гениталните интереси на детето, има за следствие идентифициране с генитално желаното възпитаващо лице в генитален стадий, например при момчето – отказване от женския обект и интроецирането му, насочване на интереса към бащата (активно хомосексуално, защото е фалично) и запазване на майката като обект само във връзка с нарцистични нагласи и садистични импулси за отмъщение. Такива мъже неосъзнато непрекъснато се опитват да доказват на жените своята потентност; но същевременно актът означава и пробождане или унищожаване, а на повърхностно ниво – унижаване на жената. По аналогичен начин при фалично-нарцистичните жени гениталното отмъщение на мъжа (кастрация) и старанието да го направят импотентен или да го накарат да изглежда импотентен, се е превърнало във водещ мотив. Това в никакъв случай не е в разрез със сексуалната привлекателност, която тези еротично силни характери упражняват върху противоположния пол. Затова често можем да срещнем невротично полигамна невъзможност за задържане при партньора, както и активно предизвикване на разочарования у партньора, а също и пасивно бягство пред възможността да бъдат изоставени. В други случаи, където нарцистичната чувствителност пречи на компенсаторните механизми, съществува лабилна потентност, която носителят ѝ не желае да признае. Колкото по-нарушена в действителност е потентността, толкова по-лабилен обикновено е и общият фон на настроението; тогава им внезапна смяна на манийно-самоуверени с дълбоко депресивни фази. В такива случаи също така тежко е нарушена и работоспособността.
Фалично-ексхибиционистичната и садистична нагласа същевременно служи като защита срещу тенденции с пряко противоположна природа. При гениталната фрустрация натрапливият характер регресира на по-ранния стадий на аналността и тук образува реактивните си образувания. Фалично-нарцистичният характер остава на фаличния стадий, дори преувеличава проявите му, но това е с цел да се предпази от регресия към пасивното и аналното. В хода на анализа такива характери внезапно проявяват все по-интензивни и концентриращи се анални и пасивни тенденции, които твърдо биват отблъсквани; но тези тенденции конституират характера не директно, а чрез защитата, която под формата на фаличен садизъм и ексхибизионизъм изхожда от станалия фалично-нарцистичен Аз и е насочена срещу тях. Тези характери са пълна противоположност на пасивно-фемининния характер. Докато последният отблъсква своята агресия и гениталните си импулси с помощта на анална и пасивна готовност за отдаване, фаличният нарцисист, напротив, отбива аналните си пасивно-хомосексуални склонности с помощта на фаличната агресия. Често чуваме психоаналитици да описват такива характери като анални и пасивно-хомосексуални. Но така както пасивно-фемининният характер не може да бъде представен като фалично-садистичен, защото той отблъсква тази импулси, така и фаличнно-нарцистичният не може да бъде описан като анално-пасивен, защото той успешно потиска в себе си тези импулси. Характерът не трябва да се определя според онова, което го отблъсква, а според начина, как и с какви нагонни сили Азът го прави.
Докато при moral insanity , при активния хомосексуализъм и фаличния садист, както и при сублимиралите форми, например при професионалния спортист, тази защита е успешна и отблъснатите сили на пасивен и анален хомосексуализъм се проявяват само в някои хиперболизирани черти, при параноика отблъснатото нахлува изцяло под формата на налудни образувания. Страдащият от еритрофобия, който стои най-близо до параноидната форма на този характер (много често в анамнезата при параноидни шизофрении се откриват указания за болестно изчервяване), става жертва на симптоматично нахлуване на отблъснатия пасивен и анален хомосексуализъм, защото поради острия кастрационен страх се отказва от онанизма си и посредством прибавяне на сексуален застой, който въздейства на вазомоториката, отслабва защитната функция на Аза. Напротив, активният хомосексуалист и фаличният садист, както и moral insanity, имат силна защитата на Аза, докато се осъществява либидинозно задоволяване. Ако по някакви причини то се прекъсне за по-дълго време, и тук пасивните и анални тенденции нахлуват или симптоматично, или неприкрито.
При фалично-нарцистично-садистичните характери често се откриват зависими, особено алкохолици. В основата на това лежи не само отблъснат хомосексуализъм, но и една друга специфична особеност на този тип, която също се извежда от фаличната фрустрация. При мъжа, например, с фрустрацията на фаличния екхибиционизъм и онанизма от страна на майката се стига до идентификация с нея, и това естествено действа провокиращо върху изоставената анална позиция, а по този начин и върху пасивно-фемининното поведение. Срещу него веднага се вземат предпазни мерки чрез акцентиране върху фалично-ексхибиционистичните и агресивни, тоест мъжки стимули. Но при идентифицирането (на фаличния стадий) с жената тя едновременно си се е представила във фантазията с фалос (сравни с резултатите на Бьом и Задгер при активни хомосексуалисти), а собственият фалос е получил значение на гърди. Оттам при сексуалноактивните форми на този тип възниква склонност към активно или пасивно фелацио, след това при представителите на типа от мъжки пол – майчинско отношение към по-млади към по.млади и женствени жени. При алкохолиците става и регресия към оралното. Вследствие на това при алкохолиците типичните черти на фалично-нарцистичният характер се изглаждат.
Преходните форми на фалично-нарцистичния характер както към здравите генитално-либидинозни, така и към тежки патологични, предгенитални форми на зависимости и хронични депресии, са по-многобройни и разнообразни от тези при останалите типове. В психопатологията много се говори за сродство между гений и престъпник. Типът, която се визира тук, не спада нито към натрапливите, нито към хистеричните или мазохистични характери; той произлиза предимно от фалично-нарцистичния характер. Към него се причисляват по-голяма част от сексуалните убийци от последните години, например Хаарман и Кюртен, които на базата на най-тежки фрустрации от любов в детството по-късно са осъществили фалично-садистичното отмъщение на сексуалния обект. Към фалично-нарцистичните характери спадат Ландрю, както и Наполеон и Мусолини. Можем да причислим комбинацията от фаличен нарцисизъм и фаличен садизъм при едновременна компенсация на пасивните и анално-хомосексуални импулси към най-заредените с енергия психични конституции. Решението да се насочи този характер към общественополезна дейност или към престъпност до голяма степен зависи от възможностите, които социалната атмосфера и ситуация дава на този характер, за да използва сублимирано своята енергия.
На второ място, решаваща тук е по-голямата или по-малка възможност за генитално задоволяване, което определя колко допълнителна енергия получават деструктивните импулси, колко настойчива става тогава нуждата от отмъщение и какви патологични форми приема. Противополагането на социални и либидо-икономически условия няма за цел да заличи очевидния факт, че потискането на възможността за задоволяване зависи от социални семейни фактори. Изглежда, че при тези форми изобщо има конституционално свръхсредна продукция на либидинозна енергия, която може да създаде и по-интензивна агресия.
Аналитичното лечение на фалично-нарцистичните характери спада към благодарните задачи. Тъй като фаличният стадий в тези случаи е напълно достигнат и агресията е относително свободна, установяването на гениталната и социална потенция след преодоляване на първите трудности е по-лесно, отколкото при другите форми на характер. Анализът винаги е перспективен, ако успеем за да демаскираме фалично-нарцистичните позиции като защита от пасивно-фемининни импулси и да отстраним несъзнаваната нагласа за отмъщение към другия пол. Ако претърпим неуспех, пациентите застиват в нарцистична недостъпност. Тяхната съпротива на характера се заключава в агресивно дискредитиране на лечението и на аналитика в повече или по-малко прикрита форма, в агресивно доминиране в работата по тълкуването, в отричане и защита срещу всеки страхов или пасивен импулс и преди всичко срещу позитивния пренос. Реактивирането на фаличния страх успява само чрез енергично, последователно разлагане на реактивните нарцистични механизми. Белезите на пасивност и анални хомосексуални тенденции не бива веднага да се проследяват в дълбочина, понеже в противен случай нарцистичната защита обикновено се усилва до пълна непристъпност……..
