В кой филм искате да участвате?
Представете си, че стоите с пуканки и гледате на един екран:
Ханибал Лектър („Мълчанието на агнетата“)– садистичният канибал, извършил редица убийства…,
„Тетрадката“- такава романтична история за любов, отдаденост, лоялност….,
след това си представете „Властелинът на пръстените“ – приказка, магични същества, смелост, сила , увереност и задружност…,
„Бързи и яростни“ – газ до дупка, на пълни обороти…..,
след това си представете гениалния „Красив ум“ с Ръсел Кроу,
„Матрицата“ със синьото и червено хапче,
„На парчета“ – 25 идентичности в един човек,
след това си представете „Селото“ – място, където хората живеят откъснати от цивилизацията и новия свят,
„От глупав по-глупав“ – J….
…..колко интересни филми…..
Представяте ли си? Това е резултат от въображението на различни хора и или е било реално, или реално се е разиграло само в умовете им, преди да го пресъздадат. Сега си представете мозъка, въображението си, безграничността си и си помислете, дали не преминаваме през живота си през такива филми и сценарии (понякога и само в мислите си.) Те всички са част от нас и въображението ни. Ако можем да ги рисуваме, не можем ли да приемем, че в различните етапи сме в един от тези филми, но и че можем да сменим лентата.
Това са късчета, аспекти от нас, които са части от същността ни. Дали ще ги проявим или не, това е друг въпрос. Можем да хванем една част и да направим ужасен филм, който в основата си пак носи послание, може и да я потискаме, докато не избие под друга форма. Не можем да предвидим кога една ще се изроди в друга, но има налични предиспозиции за всяка. Донякъде може да се предвиди, ноооо не винаги. Историята помни изумителни случаи. И тъй като добро и лошо е нещо субективно /дори и при религиите/, нека не категоризираме. Зад всяко нещо стои друго нещо, за всичко си има причина. Много убийци имат високо IQ, но това не ги води на терапевтичната кушетка, нали? Някъде там нещо е счупено.
Дали да не предпочетем да живеем в един филм, този, който ни харесва, вместо да играем роли в други, в които не се чувстваме удобно?! Дали можем да минаваме от сюжет в сюжет, само за да проверим дали го предпочитаме и ако не го, да създадем нещо ново и различно?! Защото въпросът не е дали имаме наличности и убеждения (въпреки че от тях зависят някои филми), въпросът е да не ги предпочетем, и това да е нашият избор, без да се интересуваме дали в този филм ще искат да участват и другите. За всеки сценарии има герои, за всеки, това е истината! А вие в кой филм искате да участвате, може би само да се видите в тази роля? И защо?
С обич,
Весела
