Субективното преживяване е в основата
Психологията се намира на границата между редица науки и е толкова всеобхватна включваща множество разклонения, а направленията ѝ са десетки, че е трудно да „заземи“ на някаква база. Въпреки това ни най-малко не е лишена от самостоятелност, защото в основата ѝ стои човекът. И всичко, което е от полза за него и има смисъл, е в основата на търсенето на познанието за човешката психика, душевност. Опитите и до днес не секват. Поради тази причина към днешна дата има множество школи, които обучават в дадена модалност психотерапевти да работят с човешката психика, по начина, по който те са припознали за полезен, въз основа на познания и практика.
В естествената психотерапия като терапевтичен метод обаче, не работим само с един метод или едно познание за функциите на човешката психика. В опита да сме максимално полезни на търсещите помощ, имаме интегрално-холистичния поглед да направим взаимовръзка между психичните явления на едно по-високо ниво, използвайки различни системи и сглобявайки ги. Разглеждаме човека в цялостност. За целта работим с биографичната памет, когнитивните процеси, поведението (осъзнаването и промяната му), трансперсонално – синтезирайки предходните, стигайки до потенциала на възможностите, променяйки тялото и поведението през съзнанието и обратно. Процесът е двупосочен.
Невронаука..
Невронауката като част от когнитивната наука изследва нервната система, мозъчните процеси и структури, невронните връзки на биохимична основа. Мозъкът е система за решаване на проблеми и оптимизационни задачи, а невроните са основните клетки, изграждащи нервната система, с основна функция комуникация (приемане, интегриране, провеждане и предаване на съобщения и информация). Неврофизиологията като част от невронауките изследва взаимодействията между мозъка и човешката психика. Тя е дял от физиологията, който изучава функциите на нервната система. Приложната неврофизиология изучава използването на принципите и методите на невромодулация на функциите на човешкия мозък в клиничната практика, включвайки невротерапията. В по-голямата си част поведението е обусловено от функционирането на човешкия мозък. (Везенков, 2011) „Фундаменталното свойство на невроорганизираната материя да отразява, преработва и възпроизвежда обективния свят в специфични процеси, образи, свойства и състояния е психиката. Психичното е невъзможно без невромозъчното кодиране, но нейния код все още не е психика – тя е субект“.
Та на проблемът „психика-тяло“ – отделни ли са, взаимосвързани ли са, кое на кое е продукт, отразяват ли се и по какъв начин има изписана тонове литература. Лично аз вярвам, че са взаимосвързани и си взаимодействат на всички нива, но има и нещо отвъд тях, което ги сглобява и им вдъхва живот, нещо необяснимо за малкото ни човешко познание.
„За да има психика, трябва да има развита централна нервна система и развит главен мозък. Но само развита централна нервна система и развит главен мозък не са достатъчни за психика.” – Иля Сечнов
Приемайки, че мозъкът е онова, което човек реши да направи от него чрез дейностите, чувствата и мислите си, в естествената психотерапия, част от нещата, които правим, е да работим в посока когнитивно реструктуриране. Реструктуриране на логическите грешки и сривове в мисленето, които са заложени дълбоко в нас някъде в миналото, защото са били полезни за оцеляването ни, но в момента се проявяват като защитни механизми, които пречат на нормалното ни функциониране и ни поставят в ограничени капани на мислене. Тези дълбоки ограничаващи вярвания, протичат през съзнанието ни като автоматични мисли. Тези автоматични мисли, наситени в по-голямата си част с негативен оттенък в един момент започват да влияят и на начина на живот, а оттам на физиологията и на нервната ни система. Научаването, че когнитивните процеси повлияват дейността на хипоталамуса и съответно на кой и да е автономен физиологичен процес, като артериалното налягане например, ни дава насока за повлияване чрез волево контролиране или чрез дишане, прерамкиране, майндфулнес и т.н. Абдоминалнто (коремно) дишане например е кратък, но много ефективен процес на релаксация. Сърдечно-съдовата функция също се повлиява сериозно от промени в дишането, специално хипо- и хипервентилация води до намаляването на сърдечния ритъм и кръвното налягане.
Какво да правим? Самонаблюдението е ключово!
От особено значение е човекът да се научи да се самонаблюдава, да се вглежда във вътрешните процеси. Изисква се една особена вътрешна работа по отношение на тяхното осмисляне, тълкуване и разбиране. Работата с вътрешния диалог тук е ключова. Емоциите /вина, страх, тъга, гняв../ могат да бъдат повлияни както и от промяната на мисленето, така и през психотелесна и поведенческа работа.
Както знаем вегетативната нервна система регулира функциите на органите на тялото и спомага тялото автоматично да се приспособява към изменящите се външни условия. Когато нещо се случва в тялото се повишава секрецията на адреналин, активира се вегетативната нервна система, съответно реакцията на организма е „борба или бягство“. Страхът е свързан с инстинкта за бягство, а гневът или агресивното чувство – с инстинкта за нападение. Тъй като тялото ни е изключително умно, то знае кои процеси да активира, кои да намали, за да запази хомеостаза. Възстановяването на хомеостазата, на свой ред, влияе върху по-висшите процеси и ги променя. В повечето случаи, обаче, когато, няма външен дразнител, с който да се справим на момента, а имаме въображаем такъв за по-дълъг период от време, тялото е в непрекъснато състояние на очакване на опасност, която реално не съществува. Затова в психотерапията се научаваме да оценяваме опасността, да работим с реакцията, за да не се хронифицира състоянието, което в последствие обхваща емоциите, мислите и поведението. В интерес на истината хората търсят помощ именно, когато се е хронифицирало и пречи на нормалното им житейско функциониране. Симптомите при тревожните разстройства са както психични, така и физиологични. Затова, когато се работи с тях повлияването им е двупосочно.
Психическата реконструкция на жизненият път на дадена личност, изучаването на психологията на човека в контекста на неговата история, чрез описаната биография, ни дава насоки за сформираната характерова структура, виждайки заложените модели от ранна детска възраст. Тази характерова структура, в основната си част е устойчива, но в психотерапевтичния процес я адаптираме до потенциала ѝ.
От позицията на мъдростта в естествената психотерапия, клиентът се научава адекватно да планира и развие връзка с реалността, когато такава липсва. Научава се да наблюдава собствените си психични движения от високата позиция на спокоен метакогнитивен зрител. Тогава може смирено да се довери на себе си, другите, сигналите на собственото си тяло и да работи в посока хармонизиране.
Използвайки парадоксалното намерение, предизвиквайки човека да извърши и пожелае да се случи онова от което се страхува, обезвреждаме страха на очакването, който поддържа много от механизмите за обратна връзка, причиняващи и утвърждаващи невротичното състояние или т.нар. порочни кръгове.
Работим на всички нива, през дълбоко свързване с човека отсреща, спечелване на доверието му, което да предопредели хода на терапията. Наред с разкриването на характеровата психодинамика и наличности, през когнитивно-поведенческа психотерапия, използваме и психотелесните базирани на медитация направления в психотерапията. Осъзнаването стои в основата, но само то не е достатъчно за промяна. Необходимо и да се предприемат стъпки за промяна на всяко ниво. Хипнотерапията заема голяма част от работата в естествената психотерапия и е най-ядреният психотерапевтичен метод, именно защото прониква отвъд логиката, извършвайки дълбоко психично програмиране.
Когато хората идват на психотерапия е необходимо преди това да пуснат кръвни изследвания. Липсата на витамин В 12, може да доведе до депресия, паник атаки и намалено отделяне на „хормоните на щастието“. Също така понякога тревожността може да е свързана с чисто физични заболявания на еднокринната система напр. диабет, заболявания на щитовидната жлеза, както и при употреба на хормонални препарати. Не можем да отречем и тези причини, и ако има такива смущения е необходимо паралелно с психотерапията, клиентите да приемат медикаменти за състоянието си.
Работейки с хора, колкото и методи, техники да използваме, от ключово значение е да търсим заедно пътя към справянето, адаптирайки се към нивото и темпото му, емпатично и разбиращо. Ние не помагаме, те сами си помагат. Човек се преобразява, когато се почувства чут, видян и разбран от някого. Част от цялостната работа е да се научи да разбира състоянието си и да вижда в него вложените му уроци. Да се изправя срещу страховете си, да ги прегръща, отслабвайки силата им (през предизвикващи практики).
Наред с това му разясняваме за ползите от спорта, не само като полезен за тялото, но и като емоционален регулатор. Научаването на нови неща обръща процесите на стареене, затова ходенето на танци, научаване на нов език или нещо интересно за човека е от изключителна полза. В основата на доброто здраве стои и качественият секс, здравият сън, здравословното хранене, активният социален живот. Прогресивната мускулна релаксация също има място. Самото пък говорене успокоява вече човека. Смехът, масажирането, медитацията, пеенето, бавното и дълбоко дишане, студът и др., активират по естествен начин блуждаещия нерв, отговорен за редица биохимични процеси в тъканите на сърцето, мозъка, белите дробове, червата, регулира имунната и парасимпатиковата нервна система.
В обобщение…
В ръцете на всеки е да управлява живота си. Да опознае себе си през различни ситуации и комуникация с околните. Без тях не познаваш кой си, заблуждаваш се. Защото ние всички сме огледала, а всяка ситуация разкрива от нас нови пластове. Понякога всичко изглежда наред, всички потребности са задоволени, а подлагаме на въпрос собствения си живот. Подлагаме го, защото не сме открили собствения си житейски смисъл. Без този смисъл, нищо друго няма смисъл. Не вярвам, че съществува набор от методи, който успешно да работи при всички хора. Отсъствието на тревожни състояния, не винаги е признак за здраве. Но пък и справянето с тях, не винаги води до качествен живот. Всеки за себе си трябва да намери частичката от пъзела, която пасвайки на цялата картина пренарежда живота и биохимията едновременно, да търси ресурсите.
Субективното преживяване е в основата. Затова, не само е необходимо да се познаваме, а и да се интегрираме в социалната среда. Чувството за принадлежност, добрите и качествени взаимоотношения с хората в стойностния ни свят, приятелствата, реализацията каквато и да е тя, под каквато и да е форма, важното е да е припозната като такава за нас са важни за психичното и физическото ни здраве. Ако не разпознаваме какво е ценно за нас, а живеем според чужди такива, силните и слабите си страни, какви са водещите ни потребности, пренебрегваме системно сигналите на тялото, не почитаме семейната си система, живеем в разрез с природните закони не можем да очакваме, че в даден момент няма да развием симптоматика. И тази симптоматика може да не е с психичен и физичен оттенък, а с житейско неудовлетворение, което неразрешено довежда до предните две. Не вярвам и обаче, че има някой, който е разрешил всичко и чака последния си час, защото тогава няма да има тягата да живее.
Психотерапията, без допълнително положени усилия от човека, не би довела до трайни резултати. Но пък кой знае, количествените натрупвания водят до качествени изменения и в даден момент дори и малката помощ от терапевт, може да се окаже решаваща в по-късен етап, сглобявайки. Много хора и без психотерапия са открили мъдростта на живота, през неговите уроци. Много хора въпреки тях, не са! Въпрос на съзнателностJ
„…..когато възлюбим Бога и всички същества и се вдигне завесата, ще видим че зад света, който съзнаваме, се намира друга по-възвишена област, върху която се гради Божествената наука. В тази област може да влезе само този, който живее според законите на абсолютната Любов, Мъдрост и Истина.“ /из писанието, чрез Петър Дънов/
