Силата на уязвимостта

Брене Браун /разказвач на истории и изследовател на уязвимости/ изучава човешката връзка – способността ни да съчувстваме и да принадлежим. В свое шестгодишно изследване на хиляди истории, стотици дълги интервюта и фокус групи стига до следните заключения на база своите наблюдения:

• Хората, които се страхуват от връзка или от загубата ѝ подкрепяха срама си с „Не съм достатъчно добър“, „Не съм достатъчно решителен, не съм достатъчно слаб, богат, красив, умен, не съм достатъчно издигнал се“. Нещото, което подкрепя всичко това е мъчителната уязвимост, идеята, че за да се случи връзка, трябва да позволим да бъдем видени, наистина да ни видят. Уязвимостта е сърцето на срама и страха, и нашата борба за достойнство. Основа за радостта, креативността, принадлежността и любовта!
• Имаше само една променлива, която разделяше хората, които имат силно чувство за любов и принадлежност и хората, които се бореха с него. И тя беше, че хората, които имаха силно чувство за любов и принадлежност вярваха, че заслужават любовта. Това е. Те вярваха, че са достойни!
• Това са всеотдайни хора, а общото между тях беше куража! Кураж, не смелост. Тези хора, имаха куража да не бъдат перфектни. Те имаха състраданието да бъдат първо добри със себе си и после с останалите. Имаха връзка и бяха склонни да изоставят това, което би трябвало да бъдат, за да бъдат това, което наистина са. Другото общо нещо: те бяха прегърнали уязвимостта!
• Те вярваха, че това, което ги прави уязвими, ги прави и красиви!
• Не мислеха за уязвимостта като за нещо удобно, нито говореха за нея като нещо мъчително, те говореха за нея като нещо необходимо!
• Говореха за:
• желанието да кажат първи „Обичам те“
• желанието да направят нещо, за което нямат сигурност
• желанието да дишат, докато чакат обаждането на доктора след мамографията
• желанието да вложат нещо във връзка, която може да не се получи
• мислеха, че това е основополагащо

Потискаме уязвимостта си, когато чакаме обаждането, когато потискаме желанието да поискаме секс, да поискаме някой да се погрижи за нас, да бъдем отхвърлени, когато предлагаме среща. Не можем обаче, да потискаме емоциите си избирателно. Когато потиснем тези, които не искаме, потискаме радостта и щастието.

Когато има обвинения няма беседване, разговор. А какво е обвинението – начин за освобождаване от болката и дискомфорта.

Кога прегръщаме уязвимостта:

• Когато се оставим да бъдем видяни в дълбочина
• Оставим се да ни видят уязвими
• Обичаме с цялото си сърце, дори да нямаме гаранция
• Прилагаме благодарност в моменти на ужас

Когато работим от позицията „Аз съм самодостатъчен“, тогава спираме да крещим  и започваме да слушаме. Ставаме по-мили и по-нежни към хората около нас, и сме по-мили и нежни към себе си!

Повече можете да видите във видеото https://bit.ly/2WoiyBj

В психотерапията се учим да:

• прегръщаме страховете си от отхвърляне, изоставяне, уязвимост, слабост, провал….и т.н
• реструктурираме когнитивно дезадаптивните си вярвания
• се свързваме със себе си, да се наблюдаваме
• развиваме качествена връзка първо със себе си, след това с останалите
• пускаме контрола и да се оставяме в потока на живота такъв, какъвто е, смирени
• търсим ресурсите, които са необходими за справяне с житейски казуси
• пускаме чувството за вина
• опознаваме емоциите си
• работим психотелесно и поведенчески
• се потапяме в медитативно състояние и да го интегрираме в ежедневието си
• осъзнаваме моделите и взаимовръзките, като изваждаме потенциала от тях
• имаме здрава връзка с реалността……..и т.н., и не само
• всичко това на фона на много любов, приемане и емпатия

Когато намерим куража да тръгнем в тази посока, вратите се отварят за нов живот!