Паническо разстройство и генерализирана тревожност
Как работим с паническото разстройство и генерализираната тревожност в естествената психотерапия…..
В следващите редове искам да се спра на паническото разстройство и на генерализираната тревожност, както и на пътеката, която следваме в естествената психотерапия, виждайки в симптомите път към целостта! Самите симптоми вече лекуват базисни характерови травми, път са и благословия!
Паник атака
Паник атаката е рязък и внезапен пристъп на силен страх, интензивна тревожност или силен дискомфорт, който достига връх за минути и рядко продължава повече от 10-15 мин. Физиологичният отговор на организма е същият, както при заплашителна ситуация. Отразява нормалната реакция от заплаха. Паник атаките не са животозастрашаващи сами по себе си, но повечето хора, когато ги изпитат за първи път смятат, че умират, че се задушават и звънят в спешното отделение, търсейки помощ. Симптомите са както физиологични[1], така и психични[2]. Паническите атаки могат да се срещнат при всякакви характерови структури /шизоидна, орална, психопатна, садо-мазо и ригидна/. Причините могат да са наследствени фактори, стресови ситуации, използването на стимуланти, поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди и т.н. Тук е важно да се изяснят причините и ситуациите, при които се появяват, да се проследи състоянието от започването на паническите пристъпи до търсенето на помощ.
Паническо разстройство
Ако те са неочаквани и повтарящи се в рамките на поне шест месеца, притесняваме се, че може отново да се появят, поддържа се избягващо поведение на ситуации или среди, то тогава говорим за паническо разстройство. Ако пък са свързани с напомняне за минала травма или злоупотреба, то тогава го свързваме с реакция в рамките на друго разстройство, свързано с тревожност или стрес.
Ако паническите атаки могат да се появяват при всякакви характерови структури, както стана дума, във вид на вентил, то паническото разстройство най-често присъства в дадени характерови структури, най-често оралната. Паническото разстройство винаги предшествано от паническите атаки. Какво е характерно за оралната характерова структура:
- Липсваща емоционална самостойност, зрялост и диференцираност
- Не понася самотата, затова има силна вкопченост в един или няколко важни за него хора
- Главният страх е от изоставяне, необичане
- Главният защитен механизъм е интелектуализацията
- Онтогенетичен период на залагане – от бебешка възраст до една година
Семейният произход се характеризира както със свръхразглезеност, липса на залагане в детето на подходящи норми, даване на готови решения, правенето на всичко вместо него, така и със студена и депресивна майка, от която детето не е получило грижи или дадено е за отглеждане при бабата.
Както знаем ранните взаимодействия родител-дете осигуряват основата за развитието на вътрешни модели. Децата развиват силна емоционална връзка с човека, който се грижи за тях през първата година от живота. Тези връзки са от изключително значение за нормалното социално и емоционално развитие и благополучие. Новороденото не може да оцелее без грижата и закрилата на възрастен. Привързаността е една от няколкото взаимосвързани поведенчески системи – опознаване – грижа – свързване – сексуално общуване. През детството привързаността (сигурна, тревожно-избягваща, тревожно-амбивалентна) е система от изключителна важност. В оралната характерова структура присъства тревожно-амбивалентната система на привързаност.
Майката е непостоянна спрямо сигналите на детето и невинаги е на разположение. Това кара детето да „прилепва“ към нея преди раздяла и да е крайно разтревожено, когато майката напуска стаята, търси контакта ѝ и не се впуска в изследователско поведение. Интересното е, че това се случва и при свръхпротекцията на детето. В последствие това дете, вече възрастен търси някой да запълни оралната му дупка и вижда другия като обект на запълването ѝ. Вкопчват се в другите, жадуват за интимност и са лесно влюбчиви. Задачата на тази характерова структура е да изгради стабилна психична автономност и самостойност. Както казахме самата паническа атака вече лекува базисни характерови травми.
Генерализирана тревожност
Генерализираната тревожност започва от панически атаки, но с времето се разстила до преживяването на постоянна тревожност, която не е ограничена от определени обстоятелства. Когато състоянието протича хронично често се съчетава с депресивни прояви, злоупотреба с успокоителни вещества или прекомерна употреба на алкохол. Затискайки паниката с контрол дълго време напрежението става голямо. Когато стане прекалено голямо генерализираната тревожност избива в: обсесивно-компулсивно разстройство, натраплива хипохондрия, социална тревожност, агорафобия. Може да избие и през зависимости, фибромиалгия и психосоматика. Те се явяват „връхчета“ на дълго потискано и нерешено състояние. Когато човек идва с тези „връхчета“, започва да се работи първо с тях. При генерализираната тревожност винаги има ригидни елементи – било като основна характерова компонента, или като дълбоко сраснала се с човека маска. Тук разнообразието от характерови коалиции е голямо. Във всички случаи от ключово значение е да се пусне контрола.
В естествената психотерапия, когато работим с тези състояния следваме два вектора едновременно – дидактичен и диалектичен. Работим аналитично, когнитивно, психотелесно, поведенчески, афективно, социално, медитативно, мощно и силно, усещайки се ведно със смисъла. Учим се качествено да се себезаявяваме, доверяваме, да планираме и препланираме, свързани с реалността, да пускаме контрола и на негово място да протече силна жива енергия. Научаваме се да се смълчаваме, да наблюдаваме мислите си без да се закачаме за тях, да прегръщаме слабостите си, да потънем до дъното, за да може да го интегрираме в същността си, съединявайки го с висотите на живота.
Какво е дидактиката – дидактика означава преподаване, обучение, възпитание и често контрастира с диалектиката. Дидактичното обучение в естествената психотерапия се състои в осъзнаване на маладаптивните защитни механизми, когнитивните изкривявания, промяна на отношението в смирено учещо и оцялотвяващо. Тук даваме и инструменти и методи, които човек да използва – работа с вътрешния диалог, когнитивно реструктуриране, водене на дневник, релаксации, наблюдение на емоциите, спорт, поведенческо себепредизвикване и т.н. Всяко състояние има своите специфични дидактически алгоритми. Следвайки ги съединяваме симптомите с характеровата структура, ускорявайки процеса на виждането на неслучайността на състоянието. Дидактичната работа е важна част от диалектиката, която се явява по-мащабният процес. Защо диалектиката е по-мащабния процес?
Защото диалектиката е спиралата на развиващото се съзнание. Тук основният принцип е че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни, и именно борбата между противоположностите съставлява задвижващата сила на живота. Това е един цялостен процес, процес, през който преминавайки през борбата между доброто и злото, живота и смъртта, надеждата и безнадежността, любовта и безразличието, трансформираме себе си до потенциала на наблюдател, който вижда тази борба през нова оцялостяваща визия. Визия, която се издига отвъд крайностите и ги обединява. Получава се един синтез, едно качествено трансформиране, една цялостна работа по характера! Тогава виждаме, че всичко, през което преминаваме има място и смисъл. Случва ни се, за да ни накара да се отърсим от заблудите си и да поемем към един нов живот! Състоянията имат послания, и когато видим накъде ни водят през нас протича мощно потока на любовта и смисъла. Затова в естествената психотерапия работим през тази оцялостяваща визия. Работим изцяло интегрално-холистично, на фона на голяма любов и емпатия.
Преработката на характера до адаптивните му потенциали в естествената психотерапия следва принципите на мъдростта, любовта и свободата, работейки отдолу нагоре и отгоре надолу, преминавайки до един оцялостяващ процес. Процес наситен с много преживелищност, прегръщащ и стопяващ страховете. Тази трансформация е красива, защото ни дава право да осъществим потенциала си, да се слеем с потока на живота, да сме най-добрата си версия, автентични и да творим. Да творим своята реалност, поемайки отговорност за нея.
Характерова преработка
Така оралният характер изграждайки стабилна самостойност се превръща в емпат/лечител, способен на дълбок синхрон.
Шизоидният характер, потънал в свят на фантазии и откъснатост от другите в очакване, че ще го наранят до съзерцател/стратег, който веднъж доверил се на себе си, оттам и на другите, се научава да се заявява спокойно и да твори активно.
Психопатният характер преобразувайки манипулативния си контрол, позволявайки си да бъде слаб, научавайки се да задоволява желанието си за власт по един здрав начин, до водач, който печели другите с лекота, привлича ги и ги повежда.
Садо-мазохистичният характер, който се страхува от унижение, загубил връзка със собствените си желания в стремежа да задоволи тези на другите, до здрав егоист/алтруист, който умее да се себезаявява и да поставя граници.
Ригидният характер, позволявайки си да бъде малък, незнаещ, трансформирайки страхът от провал и несправедливост, до воин, който приемайки този провал вече е готов за успех.
Когато сме тревожни, имаме паник атаки, ОКР, хипохондрия или каквито и да е други невротични състояния, тогава вече сме готови да учим. През симптома вече преработваме дълбоки характерови травми. Животът е едно училище, където се учим непрекъснато. В него има от всичко. И ако си мислим, че няма какво да научим, то той се грижи да ни покаже, че грешим. Защото знае, че истинският урок се научава през болка, през преживелищност, през всичко онова, което ни буди от дълбокия заспал зимен сън. Една паник атака не идва случайно. Тя е тук за да ни каже: събуди се, какво дълго време потискаш, какви непосрещнати потребности имаш, пусни контрола, довери се, поеми отговорност, не чакай внимание от другите, дай си го. Ако я послушаме, тя се оттегля, няма нужда да ни напомня, че някъде сме се загубили. Хората сме просто уникални Вселени, имащи уникални пътища. Да, крайната точка е – свободата, любовта и мъдростта, но ако едни стигат до там през път с малко завои, то други криволичат дълго из пътеките, докато стигнат до там, където ги чака истината.
Нека надскочим ограниченията и вместо да се носим като есенно листо в октомврийска вечер, да направим крачка към счупването на представата за нас. Онази нездравата представа, за която много са се хванали като удавник за сламка, без да съзнават, че точно така се давят. Не се оставяй на вятъра. Танцувай с него J
„Тревожността е емоция,
породена от сблъсъка със събитията,
за които човек вярва, че са опасни.
Това е мрачно предчувствие,
предизвикано от заплахата върху ценностите,
които всеки приема като основни
за своето съществуване!!!”
Из „Психология на човека”, Румен Стаматов
Използвани източници:
СТИЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ БЛИЗКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ДАНИЕЛ ПЕТРОВ, ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ Книга Психология Том 101
Орлин Баев, Естетвена психотерапия
http://orlinbaev.blogspot.com/,
[1] „чувство за задушаване, сърцебиене, свиване в стомаха, гадене, световъртеж, адреналина преминаващ през тялото, горещи и студени вълни, клаустрофобия, шум в ушите/главата, замайване, субективното чувство за сърдечен пристъп, усещане сякаш тялото се изключва и изчезва, скърцане със зъби и стягане на челюстта и т.н.
[2] интензивен страх от ставащото и неувереност в себе си, загуба на самоувереността и вярата в живота,
загуба на способността за логическо разсъждение, ирационални натрапчиви мисли, гръмогласен вътрешен диалог, дереализация – чувството, че всичко е нереално, като на сън, деперсонализация – сякаш не сме свързани с тялото си и сме извън времето и пространството, съдбовност, мислите: „Полудявам!“ и „Умирам!“, чувството, че никой не разбира какво се случва с нас, избягващо поведение – странене от ситуации където според нас би се случила паник атака, агорафобия, чувството, че ще се случи нещо ужасно и ние не можем да го предотвратим, страхът, че паниката е симптом на сериозно заболяване, страхът, че ще се изложим пред хората, страх от смъртта и като резултат от това страх от живота – тревожност, страх от провал, стеснена визия, изострена сетивност, видимо забавяне или ускоряване на времето“
