Доверие

Писмо: „Аз и доверието“

Мило мое доверие, благодаря ти, че те има в живота ми. Благодаря, че намерих сили да те пусна в него, защото чрез теб виждам другите! Проявявайки го към другите, всъщност се доверявам на себе си. Ценно си ми и си ми важно, и разбирам, че без теб ще живея в мрак без истинско свързване, най-вече със себе си. Когато те пуснах или по-точно позолих ти да се проявиш в живота ми, разбрах, че доверявайки се на себе си и преценката си, мога да общувам без да се чувствам длъжна на някого, нещо или място. Тогава разбрах, че благодарение на теб мога да бъда открита. Доверявам се на хората в живота ми и на тези извън него, защото знам, че те са добри в същността си, че те също ми се доверяват и така ни свързва онази нишка отвъд думите. Онази нишка, която свързва всички нас в едно цяло. Доверявам се също така и на недоверието, защото то е мой компас по пътя на истината /на моята истина/, не на вселенската, не на другите. Тогава успявам да пускам всичко ненужно и животът се синхронизира. Да, доверявам се най-вече на себе си. Така успявам да слушам вътрешния си глас – той никога не лъже. А доверието ми в Твореца на живота ме кара да съм спокойна и да знам, че където и да отида, каквото и да направя, с когото и да ме срещне живота, каквото и да преживявам има смисъл. И понякога дори да не го разбирам, вярвам. Вярвам, защото избирам да вярвам. Избирам доверието. Това е едно от десетките неща, които мога да направя за себе си, така че да живея в синхрон!

А вие можете ли да се доверите?