Какъв брак искам?

  Здравейте на всички, които точно в този момент попадате на тази статия. От 07 до 14 февруари в над 26 страни по света се отбелязва международната седмица на брака. Много ми се иска в такива моменти да умеем да си задаваме въпроси и да си спомним защо сме направили тази крачка, как и какво ни е събрало с човека до нас, все важни неща, от които зависи качеството на живота ни.

  Независимо от това какво знаем или четем по темата, ако не сме стигнали до една личностова зрялост и стабилност, не сме развили качествено партньорство със самите себе си, то е вероятно да проектираме и да се свързваме през травмите си, докато не осветлим частите в себе си. А ако не сме прегърнали нараненото дете в себе си и не сме се превърнали във възрастния родител от когото е имало нужда, то плачът и болката ни ще помитат другия, ще изискват от него да задоволява нуждите ни и вероятно ще го задушат.

  Темата наистина е много обширна, а от линията на партньорството излизат десетки пътища, които могат да се разглеждат  дълго. Да, ние сме самостоятелни личности, но в същото време сме и взаимосвързани. Най-важното обаче е, че сме социални същества и с оглед на по-пълното задоволяване на своите нужди е необходимо да поддържаме добри взаимоотношения помежду си. Поемането на лична отговорност за отношението и поведението ни към останалите е наш дълг така да се каже. Както знаем най-много учим и преработваме през взаимоотношенията си. Знаете ли, че дори в бизнеса се провалят онези ръководители, които не умеят да изграждат добри взаимоотношения с останалите? А пък онези, които не умеят да поддържат добри взаимоотношения с хората, които са им важни и са в стойностния им свят, най-често преживяват нещастие.

  Ако приемем, че партньорството е възможно при групи, приятели, деца, бизнес партньори и така нататък, днес искам да поставя акцент на партньорството в брака и да задам като тема и въпрос „Какъв брак искам?“. Каквото и да си говорим за брака е малко да се каже, нали така? Нюанси много, а всичко е индивидуално. Нерядко в брака попадаме неподготвени, особено в ранните години. Благодарение на него имаме възможността и да се учим, което е чудесно.

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“ – Толстой

  Не съм едностранчив човек и обичам да разглеждам нещата от различни ъгли. Приемете, че това, което споделям с вас днес е една перспектива по темата. Тук няма да говоря за химията и първоначалното влюбване на ниво мозък, тяло или душа, изневерите или секса, децата или дълга. Нито пък ще стане дума затова, че можем да бъдем и сами, че можем да отдаваме себе си и смисъла си в работа или творчество, трябва или не да встъпваме в брак и т.н. Може би в следващи статии по темите.

  Това беше вметка, защото способността ми да споделям различни гледни точки ми позволява да вадя за себе си есенцията от тях, да ги съпоставям и с личния си опит,  да се опитвам да взимам и давам както на себе си, така и на клиентите си най-доброто, на което сме способна точно в този момент. Има обаче едни извечни принципи, които обединяват всички перспективи във върха си, които ще маркирам в края на статията.

  Споделям с вас определението на Уилям Гласър (американски психиатър) без да заявявам, че това е рецептата (просто перспектива) за успешните и щастливи бракове. Неговото виждане е, че те са налице, когато партньорите споделят средно силна нужда от оцеляване, силна нужда от любов и усещане за привързаност, слаби нужди от власт и лична свобода, и в идеалния вариант силна нужда от удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления.

Оцеляване

Желанието за оцеляване е изключително ценна черта – всички ние сме програмирани да се борим за оцеляването си, а когато го постигнем работим за сигурност. Ако искаме дадена работа да бъде свършена добре, трябва да потърсим партньор със силен стремеж за оцеляване и да се отнасяме добре с него без критики.

Любов и привързаност

Да приемаме любовта е изкуство, а да умеем да я приемаме с благодарност означава да помагаме по най-добрия начин за заздравяването на връзката. Никой не може да разчита, че ще бъде заливан от любов за продължително време, без сам да дава такава любов в отговор. Макар че сме обречени на вечен стремеж към любов и привързаност, рядко изпитваме затруднения по отношение на обичта и привързаността, свързани с приятелството. Защо? Защото не си позволяваме налагане на контрол. В този ред на мисли за да задържим любовта е необходимо за създадем междуличностна приятелска връзка с партньора си. Помислете дали бихте приели за приятел вашия партньор?

Власт

Нуждата от власт е характерна за всички представители на човешкия род. Властта унищожава любовта. Никой не обича да бъде доминиран, независимо колко пламенно изразява любовта си онзи, който властва над нас. Трудно е да останеш с човек, който е напълно погълнат от алчност и стремеж за власт. Говоря за онази власт – власт заради самата власт, а не като част от стремежа за оцеляване, където чрез нея се задоволяват нуждата от любов, лична свобода и научаването на нови неща. Именно тази нужда от власт подменя потребността от оцеляване. Властимащите могат да открият, че ще получат много повече власт, ако се опитват да се разбират с околните, а не да им налагат своето мнение. Затова е необходимо разумно боравене с нуждата от власт.

Свобода

От друга страна външният контрол, който е дете на властта е заклет враг на свободата. Когато не се чувстваме свободни да се изразяваме или пък няма кой да ни слуша, творческата ни система може да ни причини болка и дори да ни повали на легло. Колкото по-свободно задоволяваме нуждите си, без да пречим и на другите да правят същото, толкова по-добре използваме творческите си възможности. При това не само за собствена ползва, но и в поза на цялото общество. Творците, които имат свободата да творят, много по-рядко проявяват егоизъм – напротив, те получават дълбока наслада от факта, че могат да споделят дарбата си. Тук важи златното правило : Не прави на другите това, което не би искал те да ти направят. Веднага предупреждавам, че ако искате пълна свобода, това ще бъде невъзможно. Никой от нас не може да се освободи от онова, което е записано в гените му.

Удоволствие чрез усвояване на нови знания и забавления

Удоволствието е логична последица и награда на познанието. Най-добрият начин да овладеем процеса  на взаимна поносимост е като се опитаме да извлечем удоволствие от него. Смехът и познанието лежат в основата на всички дълготрайни взаимоотношения и междуличностни връзки. Когато един брак започва да се разпада, първият признак за това е отсъствието на удоволствие от съвместни забавления. Това е лошо, тъй като нуждата от удоволствие е най-лесната за удовлетворяване от всички човешки лични нужди.

В момента, когато в даден брак възникне напрежение, това е сигурен знак, че взаимоотношенията между тези шест лични нужди са нарушени. Двойката е необходимо да е запозната с основните си лични нужди и да преговаря за тях. Не отлагайте преговорите, защото, колкото повече се чака, толкова по-трудни ще бъдат те. Подлагайте на обсъждане промените!

  Представете си как влизате в отношения с цял набор от фактори: индивидуални, социални, религия, култура и информация. Идвате от различни семейни системи и се обединявате в едно цяло. Първоначалната еуфория отшумява и вие се оказвате в ситуация на сблъсък на ценности, цели, вярвания. Този сблъсък на два свята може да роди сърдечно истинско партньорство или да се превърне в последствие в ожесточена битка за надмощие и незачитане на другия. Затова е нужно да сме развили  себерефлексия. Какво обаче става, когато влезем или сме влезли в отношения преди да сме развили тази себерефлексия? Сега разбирате ли думите „Опознай себе си“?

„Опознай себе си“

  Опознавайки себе си сме наясно с качествата, които притежаваме, с това, което искаме или не, с нуждите си и осветяваме сенчестите си страни. Този процес понякога е дълъг и ако чакаме прекалено много е възможно да не се чувстваме подготвени никога. Затова – златната среда! Учим в училището на живота, докато ни има и докато искаме. Неслучайно се събират двама човека, които проектират един върху друг собствените си наличности и отработват чрез това взаимодействие травмите си. Можем да забележим как жена с прекалено развити мъжки черти привлича много женствен и слабоволев мъж, готов да търпи тирания. Или пък виждаме мъж, чиято майка е била алкохоличка да се жени за жена, която впоследствие също се оказва алкохоличка. Това е възможно да кореспондира с дълбокото му вътрешно желание този път да успее да промени ситуацията, защото изпитва чувство за вина или недостойност, че не е достатъчно добър, не е достатъчно отговорен и т.н. Всички ние имаме неразрешени вътрешни конфликти и подсъзнателни импулси, които не са осветени. Обнадеждаващото е, че все повече хора работят в тази посока и пресътворяват собствените си светове.

Доверие

  Както знаем ранните взаимодействия родител-дете осигуряват основата за развитието на вътрешни работни модели чрез формиране на очаквания относно бъдещите взаимодействия. Вътрешните работни модели съответстват на мисловните представи на себе си, другите и на взаимоотношенията като цяло. Тези предпоставки водят до модели на привързаност, които могат качествено да бъдат категоризирани в „сигурни“ срещу „несигурни“ стилове на привързване. Забележително е, че „несигурните стилове“ на привързаност са свързани с представянето на другите като недостойни за доверие и на себе си като неспособни или недостойни да получат съдействие от другите. Взети заедно, тези теории предполагат, че способността да се доверяваш на другите като възрастен може да зависи силно от вида опит, който хората са имали  в детството си. А доверието е една от предпоставките за пълноценни взаимоотношения.

  Имаме представа за брака, демонстрираме социално желателни образи, но колко от хората, които наистина познавате, както и самите вие  живеят в истинско сърдечно партньорство?

Въпроси

Ако в момента сте в брак, в незадоволителни отношения или ви предстои тази стъпка би било полезно да си зададете няколко въпроса:

1. Какво за мен е любовта?
2. Какво е важно за мен в една връзка?
3. Какво давам в това партньорство?
4. Какво си позволявам да получавам?
5. Какво се промени и защо?
6. Чувам ли и чут ли съм в тази връзка?
7. Наясно ли съм със своите нужди?
8. Какво за мен е бракът?
9. Какво мога да дам от себе си и какво не мога?
10. Колко важна за мен е тази връзка?
11. Какво е ценно за мен в едно дългосрочно партньорство?
12. Партньорът ми споделя ли онези ценности, които споделям аз относно брака, финансите и възпитанието на децата?
13. Дали не давам повече отколкото се изисква от мен и мога ли да спра?
14. Получавам ли това, което смятам, че трябва да получавам в тези взаимоотношения?
15. Да, никой не ни е длъжен, но и ние не сме длъжни на никого и затова смятам ли, че ако някой системно не зачита моите нужди си струва да инвестирам време и склонен/на ли съм да продължа по този път?
16. Мога ли да поставям здрави граници или живея в симбиоза, която ме задушава?
17. Наясно ли съм с вярванията и с убежденията си, преработил/а ли съм нездравословните такива?
18. Мога ли да гледам на отношенията в перспектива без да обслужвам лични неотработености?
19. Какво съм склонен или склонна да жертвам? Тук не говоря за онази безпомощна позиция на жертва, в която се себепотъпкваме и в която се вкарваме поради неотработеностите си по характеровата ни структура. А за онази, в която жертвам нещо сега в името на по-голяма обща цел, без това да ми причинява страдание или дискомфорт и е въпрос на избор.
20. Умея ли да поставям граници и зачитам ли границите на другия?
21. Наясно ли съм с любовния език на партньора си?
22. Оценен/а ли съм и оценявам ли усилията на другия?
23. Умея ли да разширявам перспективата?
24. Любопитен/а ли съм?
25. Умея ли да чувам, когато слушам другия, отварям ли пространство за него?
26. Успявам ли да се изразя правилно?
27. Позволявам ли си уязвимост?

Има и още толкова много въпроси, но нека всеки за себе си помисли. Имайте предвид, че това на което отделяме най-много внимание, то ни приоритетно в момента. В различните житейски етапи имаме различни теми и задоволяваме нужди по приоритет.

Инвестиция и отговорност

  Да инвестирам и да виждам смисъл в тази инвестиция е важна опорна точка в брака. Защото това е едно дългосрочно стратегическо партньорство и ако някой сега ми каже, ама къде е любовта, ще се върна пак на това, че любовта е изкуство. А да съградиш брак с взаимно зачитане и любов е още по-голямо изкуство, непознато на мнозина.

  Първата и най-необходима стъпка е да поемем отговорност за себе си, за мислите, чувствата и поведението си. Да променим и преработим онези части от нас, които ни пречат да имаме пълноценен живот. Поемайки тази отговорност можем да поемем и отговорността за взаимоотношенията ни с партньора в брака. Важно е да отбележа, че не променяме партньора и не го виним. От общо 10-те крачки нека извървим своите 5.

  Най-често в любовта всеки от двамата съпрузи има някакъв основен проблем, който пречи на нормалната връзка. Когато проблемите или поведението, бъдат разкрити, двойката вече не действа на сляпо. Налага се и двамата да се откажат от желанието “да променят другия“ за да бъдат щастливи. Понякога само единият партньор има сериозно отклонение, но много хора имат дребни незначителни проблеми, изострящи се единствено поради контакта им с други „чиято душа е болна“. Ако конфликтът се дължи само на единия партньор, това става очевидно, участниците в двойката се разделят и влизат в нови връзки с други партньори. Страдащият от проблеми отново претърпява неуспех, докато другия постига щастлива връзка.

Всеки, който разбере основния принцип, че любовта е наука, надхвърляща общоприетите представи, няма да се ограничи само със „задоволителна“ връзка, а ще се стреми към най-доброто – връзка насочена към постигане на висша любов!

  Допуснете, че партньорът до вас се нуждае от любов точно толкова, колкото и вие. Уважавайте това! Ако не можете да си я дадете взаимно,  дайте си възможността да я дадете другаде.

  Не бъдете мъртви преди да ви е дошъл часът. Вместо това прекарайте дните си в любов, приемане, смисъл и  сърдечна свързаност. Предизвиквайте себе си, имайте чисти сърца и живейте от душа. Когато стане късно няма да има връщане назад. Дълбоко в себе си знаете какво чувствате и за какво копнеете. Осмелявайте се да го изричате на глас.

А относно извечните принципи, за които стана дума в началото на статията те са ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА.

Споделям един и цитат на Ерих Фром, който много ми резонира:

„Повечето хора не владеят изкуството да живеят, не защото са по природа лоши или толкова безволеви, че не могат да водят по-добър живот. Те се провалят, защото не забелязват, че пътят пред тях се разклонява и трябва да вземат решение. Те не осъзнават, че животът им задава въпрос и че все още имат алтернативни отговори. После, след всяка стъпка по погрешния път им става все по-трудно да признаят, че са на грешен път, нерядко само защото трябва да се върнат обратно до разклонението, където са допуснали грешката, и да приемат факта, че са загубили енергия и време напразно“

 

С обич,

Весела

Вдъхновена и с поставени акценти от:

„Теория на избора“ Уилям Гласър –  https://anoncyberarmy.files.wordpress.com/2019/09/tizbora.pdf

„Науката за любовта“ Джон Бейнс “ – https://obuch.info/djon-bejns-naukata-za-lyubovta-v2.html

„Изкуството да обичаш“ Ерих Фром – https://chitanka.info/text/8927-izkustvoto-da-obichash