Отровните родители

Здравейте, мили хора!

Какво си представяте, когато чуете думата „отровни“ родители? Какво изниква в съзнанието ви? Изниква нещо, което таите към своите родители? Изниква нещо, което като добър християнин таите и си казвате, че само неблагодарниците могат да мислят така за родителите си? Нещо, което виждате из улиците и определяте така? Или някой ваш познат се държи по такъв начин, че се питате, какво ли му се е случило в детството на този човек?

Каквото и да изниква в съзнанието ви, със сигурност, ако сте родители ще започнете да се притеснявате да не би и вие да сте един такъв „отровен“ родител. Всъщност, ако се замисляте, искам да ви поздравя, защото тези, които нанасят най-много вреда на децата си, никога не са се питали подобно нещо. Те винаги са прави, знаещи, можещи и правещи „само най-доброто“ за децата си и несъмнено за „тяхно добро“, разбира се.  Ами, че как иначе! Някои хора са наясно, че са имали такива родители, но или не си го признават, или се чувстват виновни, ако кажат нещо лошо по техен адрес. Та нали, те са хората, които са ги отгледали, те са хората, които са ги хранели, погрижили за тях, а пък те някакви мрънкачи, да говорят такива Богохулни неща.

Искам да поздравя онези от вас, които биха имали онази смелост да се запитат, а аз какъв родител съм. И в никакъв случай, в никакъв подчертавам, не живея с илюзията, че никой не греши. Но грешейки, ако се опитваме да уважаваме емоциите на децата си, то тогава смятам, че сме на прав път. Целият ни живот е низ от възходи и падения. Но пред падението да нанасяме рани в душата на детето си, предпочитам да имам хиляди други.

Естествено човешката психика е нещо, което е необятно, та ние сме цяла една Вселена! На някои хора им се случват такива неприятни неща в детството, но реакцията на тяхната психика не е като на някой, на когото му се е случило, дори и незначително нещо, а то го е „белязало“. Друг е въпроса кое е значително и кое незначително 🙂 . Просто на въпроса, как едни хора не приемат нещата толкова „навътре“ няма отговор, освен ако не си го признават, или ако натикват дълбоко в себе си.

Възможно е и да не правят връзка между даден проблем и базови убеждения /изградени в ранните етапи от съзряването на Аза/. Ние се раждаме с набор от характеристики, темперамент, по различен начин обработваме информацията, имаме различна поведенческа система, по различен начин реагираме на стрес, различен локус на контрол, по различен начин ни влияят средата, гените. Цял набор от процеси в тялото, та стигайки до генетичната памет и духовното ни измерение. Та на въпроса как при едни така, при други друго, сложна тема. Всеки отделен човек е уникален и има уникална психична система. Като вземем предвид био-психо-социалия модел, как може да очакваме отговор, който да е релевантен за всички. Това обаче са обемни теми.

Ще споделя с вас една книга на Сюзън Форуърд и Крейг Бъг „Отровните родители“ https://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli Бих ви препоръчала, да я погледнете, ако си задавате въпроса, дали вашите родители са били отровни. Както и дали има нещо от детството ви, което е обусловило сегашното ви поведение или това, че попадате в нездравословни отношения има нещо общо с отношението към вас като деца.

Най-доброто, което мога да ви препоръчам си остава, да потърсите специалист. Някого, на когото можете да се доверите и заедно да потърсите решение за справяне с дадено предизвикателство.

Сюзън Форуърд е американски психотерапевт, основала центрове, които работят с пациенти жертва на сексуален тормоз и сексуално насилие. Няма да изпадам в полемика, че не е релевантен нейният опит за българското общество. В книгата е споделила случаи на пациенти от частната и груповата си практика.

„Кои са отровите родители?:

• Неадекватните – неизменно обсебени от собствените си проблеми, те превръщат децата в „малки възрастни“, които трябва да се грижат за тях
• Властните – контролират живота на децата си посредством чувство за вина, манипулацията и дори прекалената готовност за помощ
• Алкохолиците – потънали в отричане и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители
• Словесните насилници – без значение дали с обиди или тънък сарказъм, те деморализират децата си като непрекъснато смазват самочувствието им и ги лишават самоувереност
• Физическите насилници – тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата си за собственото си неконтролируемо поведение
• Сексуалните насилници – без значение дали с явна сексуалност или прикрита съблазън, те са най-големите предатели, защото унищожават същността на детството – неговата невинност“

Слагам този цитат от книгата, защото неведнъж съм чувала хора, които смятат, че с бунт се заявяват и не са подвластни, без да разбират, че това е същото като да капитулират пред контрола на родителите си.

„Когато „отровните“ родители ни контролират по крайни, принудителни, внушаващи вина или емоционално осакатяващи начини, ние обикновено реагираме: или като капитулираме, или като се бунтуваме. И двете реакции забраняват психологическото разграничаване, въпреки че на пръв поглед бунтът изглежда точно обратното. Истината е, че когато бунтът е реакция спрямо родителите, те ни контролират също толкова успешно, колкото и когато капитулираме“.

„Вие НЕ сте отговорни за онова, което ви е било причинено, когато сте били беззащитно дете!“ „Вие сте отговорни за предприемането на положителни стъпки, за да поправите настоящата ситуация“

Искам да направя една уговорка. Всички грешим, всички имаме своя „багаж“, който носим и предаваме. Не обвиняваме, а търсим причини. Сега сме тук и сега живеем. Във всеки един момент от живота си правим избор, да живеем, така както искаме или да не правим нищо. Да поемем отговорност за собствения си живот, или да обвиняваме злите сили на миналото. С една молба към вас: каквото и да ви се е случило или случва в момента, имайте куража да виждате, чувате и усещате с осъзнатост. Отделяйте време за себе си, за да не се отдели то от вас.

Идеята не е да ровите в миналото до безкрай и да анализирате. Тя е, да можете да направите връзка между сегашното си състояние и миналите преживявания. Всяко едно преживяване носи толкова много. То ни изгражда и без него няма да сме това, което сме в момента. Травмите са благословия за нас. Когато родителите ни са били „отровни“, за добро и лошо сме пораснали с тяхната помощ, а още повече без тяхната. В думата пораснали влагам различен смисъл от физическото порастване.

Затова е важно да: изкарате на бял свят всичкия гняв, който таите, да се разделите с чувството за вина и поемането на отговорността, за неща, за които не сте били отговорни тогава. Изказването на нещата, които са ви наранили носи голямо облекчение. И дори и да няма кой да ги чуе или разбере, вие ще сте една крачка напред към освобождаване от миналото и поемане на отговорност за настоящето. Успех! Бъдете смели!

Всеки има основание да се държи по някакъв начин. Нека не виним никого, а да се опитаме да го разберем. Не винаги можем, но това е отделна тема.

Грижете се за емоционалното си състояние по същия начин, по който се грижите за знанията си или колата си 🙂 !

И на последно място, но не по важност почитайте родителите си! Щастлива съм да виждам, че в днешни времена все повече родители живеят осъзнато и поемат отговорност.

Внимание: Приветствам критичност винаги, когато четете някаква информация някъде! Така не взимайки всичко за чиста монета, ще можете да вадите есенцията от обемната информация, която навлиза във вас.

С обич,

Весела