Искате ли любов?

На въпроса защо снежно човече? Просто ми хареса!☻  И забележете, не е перфектно.

Какво е любовта за вас, мили хора?

Когато чуете думата любов какво си представяте?

Любовта между мъж и жена, майка и дете, любовта към Бог или любов към всичко – хора, Бог, природа? Как го усещате? Къде живее тя във вас? Разбивал ли ви е някой сърцето и сега казвате, че тя не съществува?

Срещали ли сте хора, след които си казвате, че всичко е Любов? Изпълвали ли са ви със светлина и усещане за смисъл? Толкова интерпретации, а всъщност едно цяло!

Неведнъж сме чували, че първо се започва с любовта към нас самите.

А вие обичате ли се?

Някак, докато всичко върви в живота ви добре, не се замисляте почти за нищо. И хоп, изведнъж ви напускат, срещате някого, сблъсквате се със смърт, уволняват ви от работа, оставате без пари. Така започвате да се въртите в някакъв кръг. Започвате да четете, къде що има информация, статии, някой и друг семинар по личностно развитие /най-хубавото нещо, което може да ви се случи е да преоткриете книгите/.

Даже отивате при психолог. Разказвате му набързо историята си, той ви изслушва и си тръгвате. Казвате си, какво толкова ще ми помогне. Ако не се откажете от първия път, смятайки, че никой не може да ви помогне, отивате на втора сесия. След втората сесия е възможно да осъзнаете, че трябва да поработите със себе си. Тук е ключов момент, в който или започвате да вървите към промяна, или не ви се занимава със себе си. Ок, прекратявате и оставате сами със себе си. И тук е пак ключов момент, попадате в ролята на жертва на обстоятелствата, страдате, вините се, смятате, че всички са гадни и негодни, а вие, такъв прекрасен човек, някак неоценен. Супер, можете дълго да го карате така, докато не ви стане навик.

Истина или лъжа?!

Имате и друг вариант, наистина започвате да се замисляте за себе си, света, хората, поведението си, реакциите си, живота си, целите и намеренията си. Да не забравяме, че в страданието се ражда истината. Защото, когато нещо ни разтърси имаме два избора – виждаме истината, или продължаваме с лъжата. Такааа, има хора, които толкова свикват с ролята на жертва, че ако го правят прекалено дълго време, се отъждествяват с тази роля и решават, че няма какво да се направи. Супер, да се надяваме, че в следващия живот, ще е по друг начин.

За онези, които все пак решат да променят нещата и себе си, има шанс да се почувстват по-добре. Разбира се, единствено и само, след като са готови, да имат силата да преминат към действие. Иначе главата им става като балон. Информация, информация, информация, никаква критичност към нея, ииии последващо объркване. Тъй като варианти много, а на някои хора не им се четат дългиии статии, нека да спра дотук и да се върнем на темата за любовта.

Кой е най-важният човек в живота ни?

И така, започваме да се обичаме, когато осъзнаем, че сме най-важният човек в живота си! Да, най-важният, защото сме със себе си от раждането до смъртта. Трябва да умеете да губите всичко, без да губите себе си. Знам, знам, че не е лесно и понякога се чувствате като в лабиринт, но ако съумеете да сте сами светлина за себе си, нещата изглеждат оптимистично.

Когато се любовта е в нас е лесно да я дадем и на другите. Защото всичко е обмен, даване-получаване, даване-получаване. Ако се научим да получаваме, така както и даваме, потенциално можем да усетим какво е това щастие. Щастие не като някаква цел, а като резултат. Любовта също. По въпроса за любовта между мъжа и жената, естествено няма човек на земята, който не желае да обича и да бъде обичан. Някои твърдят, че нямат такава потребност, но дълбоко се съмнявам в искреността им (освен, ако не решат да живеят в Хималаите усамотени, но пак не е сигурно). Просто защитен механизъм.

Страстно влюбване?!

Понякога ние хората идеализираме любовта, особено в началния етап на страстното влюбване, което е напълно нормално. Ако от самото начало пресмятаме и анализираме, значи или не сме страстно влюбени, или сме много уплашени и в нас се активирал някакъв страх. Какъв, какво и как може да разберете на по-късен етап, особено, ако всичко приключи. Плуването в океан от допамин  в периода на страстна любов е основен източник за поети и музиканти. Ах, тази любов! Според богословите човешката любов е малко отражение на божествената любов! Че кой не копнее за любов.

Друга е темата, че понякога страстта я бъркаме с любовта. За дългосрочни взаимоотношения обаче се изисква зрялост на друго ниво, а това друго ниво идва с двустранна осъзнатост. И ако вие влизате в нездравословни отношения непрекъснато, значи някъде имате нещо, което трябва да извадите на бял свят и да го преработите. Нали помните, че ние сме социални същества и имаме вътрешната нужда да сме свързани.

Любовта е вътрешно състояние, мили хора!

Тя е истината, която ни осмисля живота! И ако успеете да я чувствате във всеки един момент в живота си към всичко, така както я чувствате към децата си, ще видите, усетите и разберете, че е невъзможно да се разделя. Тя е едновременно във всичко, което ни заобикаля от природата, хората, до Бог и обратно.

Но тъй като, повечето хора не питат как да обичам детето си (това е естествено, неподлежащо на съмнение), без да навлизаме  темата за отровното родителство, а питат как да намеря партньор, който да ме обича, то първо заобичайте себе си. Зная, зная, че звучи клиширано, но ако вече нямате друг избор освен този, а той идва след много разочарования, време е!

p.s

Ако понякога се давите в море от информация и усещате, че се обърквате, просто спрете за известно време и останете със себе си в тишина. Усетете тялото си и чуйте посланията му. Не насилвайте себе си и се опитайте да изключите превъртащите се мисли. Запознайте се с медитацията! Не се обвинявайте, че не са ви пораснали крила на ангел и не сте успели да сте Буда във всеки един момент. Това, че има върху какво да работите, не ви прави лош човек, напротив, прави ви точно човек и важно е, че го осъзнавате, и искате да сте по-добра версия на себе си.

А знаете ли, че има хора, които правят съзнателен избор да не се променят и въпреки че не се чувстват добре, остават в положението си съвсем доброволно. С някоя и друга тревожност, но си стоят. Кураж, кураж се иска! Но и този, който го няма и той е човек, нали?! Може би не му е дошло времето или принудата. Да, понякога нямаме всичко, което искаме в живота си /а и не е нужно/, но нека, това което имаме да го искаме с цялото си сърце. Бъдете свободни от всякакви условности, най-вече по отношение на себе си! Пожелавам ви решимост, мили човеци! Когато сме направили избор, вземаме решение да го следваме и спираме да обмисляме още 100 варианта, и да си задаваме куп ненужни въпроси.

А дотогава, ето няколко непоискани съвета (тук поемам риск:)):

– прегърнете някого

– обадете се на баба си, може и да ѝ помогнете с градината

– занесете на съседа си бонбони и го попитайте как е

– изслушайте някого, който има нужда точно в този момент да излее душата си

– усмихнете се на непознат на улицата

– напишете на някого нещо хубаво

– погледнете човека в асансьора в очите

можете да си допълните…….и ЛЮБОВТА ще потече, току виж стане ЗАРАЗНА!

Ако не разбрахте нищо от статията за любовта, е защото тя не се анализира, а се усеща!

С любов,

Весела

Оставям ви препратка към статия на английски език, ако на някого му е интересно. „Влюбеният мозък: откраднала ли е невронауката тайната на любовта?“  Султан Тарлъджи, д.м.н. https://www.researchgate.net/publication/275606713_The_Brain_in_Love_Has_Neuroscience_Stolen_the_Secret_of_Love