За самоубийството от другата страна

По данни на СЗО всяка година близо 800 000 души отнемат живота си. Представяте ли си? Ще си кажете какво от това? Нали не ме засяга лично? Но мен ме засяга лично, затова ще погледна темата за самоубийството от гледна точка на т.нар. „оцелели“ от него, а именно близките на човека предприел това действие.

Хората, които не са били докоснати от скръбта по смъртта /не смъртта като цяло/ на самоубил се любим човек /нека никога не го разбират/ реагират резервирано и възкликват, разбира се те не си дават сметка за това, дори може и да не е умишлено: „О, боже, ужас!“, „Как е възможно?“, „Ама това истина ли е?“, „Изглеждаше си съвсем добре.“, „Сигурно се е побъркал/а, то в днешно време с тоя стрес, гледай до къде се докараха хората.“, „Виж близките му, те са виновни.“  и т.н., по-скоро близките са чувствителни на тази тема и го приемат твърде лично.

И както знаем, тъй като всеки първостепенно се интересува единствено и само от своя живот, то след известно време спират да питат, говорят и всичко отминава. Да, темата отминава за всички останали, но за хората в близкия кръг на починалия от самоубийство това може да е един много дълъг и продължителен период на скръб и мъка, срам, вина, от която много продължително боли, докато в един момент, както и при всяка друга скръб по починал близък стигнеш до приемането и прегръщането на тази болка. Не ме разбирайте погрешно тук не съпоставям и не правя разлика в скръбта, тя за всички е еднаква, независимо от причината. Просто темата е такава. След като преминеш през всички етапи на скръбта от отричането до приемането, в сърцето ти остава само любовта.

Причини провокиращи самоунищожително поведение

В интернет пространството има достатъчно материали, статии, в които може да намерите информация за причините за суицидни мисли, подходите за превенция, коментари на специалисти в сферата на психичното здраве за предприемане на мерки по опазване живота на засегнатите, какво да направите, ако ваш близък е в такава ситуация и т.н. Затова ще посоча част от причините, които могат да провокират самоунищожително поведение без изчерпателност по темата:

• Психично разстройство /депресия, биполярно разстройство, шизофрения/
• Отчаяние
• Злоупотреба с наркотици и алкохол
• Междуличностни взаимоотношения
• Средата, в която индивида се намира
• Загуба на смисъл
• Виждане на възможност за решение на житейски проблеми
• Силна емоция замъгляваща съзнанието
• Соматични заболявания
• Душевна криза
• Неумения за редуциране на дистреса
• Загуба на вяра, че може човек да се справи с проблема или да намери решение за него
• Дезадаптивно поведение за справяне с дадена ситуация
• Изкупление
• Отмъщение
• Наказание и т.н.

Причината за смъртта е трудна за установяване след като вече е факт. Можем да гадаем и да имаме предположения. Тази неопределеност на ситуацията се отразява като объркване, чувствайки, че не знаеш по какъв начин да гледаш на това, като на избор, доброволен акт или психично разстройство. Тази неяснота може да доведе до чувства като ярост към починалия. Когато се разглежда от гледна точка на доброволен акт, всъщност може да се тълкува и като умишлено отхвърляне или изоставяне на този, който е оцелял и следователно да поражда силен гняв към починалия или дълбоки чувства на недостойност.

Ще спомена една статия, на която попаднах за т.нар. „оцелели“ от самоубийство, а именно близкия кръг от хора на починалия. В данните от статията се посочва: близките на извършилия самоубийство са с повишен риск от извършване самоубийство, изпитват вина и чувство за отговорност за смъртта, силни чувства на отхвърляне, гняв, изоставяне и срам от начина на смъртта, в сравнение с други причини за смърт.

При контролирани проучвания сравнявайки с хора, които са загубили близък при други обстоятелства и тези, които са го загубили в следствие на самоубийство се наблюдава по-високи нива на депресия и тревожност. Върху сплотеността на семейството могат да повлияят гневни обвинения за неуспеха за справяне със ситуацията, тъй като самоубийството на любим човек често отприщва емоционално цунами от вина и самоупрек в оцелелите.

Те надценяват собствената си роля в допринасянето на самоубийството или страдат от това, че не са успели да го предотвратят. Могат да се появят и срам, стигма, социална изолация. Скръбта може да стане дълбоко изолиращо преживяване на вина за самоубийството, както и възприеманата необходимост да се запази самоубийството в тайна, пораждащи социална изолация. /Bereavement after Suicide John R. Jordan, PhD/ Това е и линк към самата статия https://www.researchgate.net/publication/230874811_Bereavement_After_Suicide

Мили хора, преминали през това преживяване да загубите близък по този начин, знаейки че е трудно, моля ви: след първоначалния шок и ужас, викайте, крещете, дайте свобода на емоциите си, а после:

• Не се обвинявайте, защото вината разяжда душата. Приемете, че не можете да носите отговорност за всичко и всички, по всяко едно време
• Опитайте се да намерите своя смисъл да останете адекватни
• Към всички родители – това е мъка, несравнима с нищо друго на света – докато огънят и искрицата от очите ви не угасне знам, че тази рана ще е дълбока и неизлечима, и въпреки това намерете сили
• Не се срамувайте да говорите за това, не го крийте и не пазете тайни, защото от гледна точка на семейната система това не е никак добра идея, имайки предвид, че нищо в този живот не остава неразбрано и неразплатено
• Простете на човека, възлюбете го с цялото си сърце, запазете прекрасния спомен за него в себе си, обичайте го, почитайте го и редовно правете ритуали свързване с помена му /може да ходите на църква на всеки голям празник, да му приготвяте специални неща, да се свързвате с него в себе си/
• Преосмислете взаимоотношенията с най-близките си хора, защото неспособността ни да се разбираме с онези, с които имаме нужда и искаме да се разбираме води до преживяване на нещастие
• Знам, че може да не ви звучи никак лесно, но ако не успявате да се справите потърсете специалист, който ще ви помогне

До всички Вас, които в момента се намирате в труден житейски период, загубили вяра и смисъл в себе си и бъдещето, обмисляте такава стъпка, моля Ви, от сърце:

• ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПОТЪРСТЕ СПЕЦИАЛИСТ
• Успокоете се, починете си и се опитайте да намерите сили да преразгледате живота си
• Замислете се за родителите и децата си – те без вас се чувстват изгубени и много тежко ще го изживеят, повярвайте ми
• Знайте, че сте обичани на този свят поне от двама души и това са родителите ви
• Винаги има и друг начин да разрешите проблемите си
• Вие имате ресурси да се справите с всичко в живота си, колкото и невъзможно да ви се струва понякога
• Намерете нещо, за което да се хванете и да повярвате, че е възможно и друго решение
• Въпреки, че изпитвате ужасна болка, повярвайте и това ще отмине
• Допуснете любовта в себе си, тя си е там, вие просто сте я отрекли
• И пак, МОЛЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПОТЪРСЕТЕ СПЕЦИАЛИСТ, който да ви помогне

Всеки път, когато обичаш и прощаваш, с всяка доброта, Вселената се променя към по-добро!

В случай, че Вие или Ваш близък има мисли за самонараняване или самоубийство, обадете се на телефона за спешни случай 112.

10 септември е Световният ден за превенция на самоубийствата.

Денят на твоето раждане е денят, в който Творецът е решил, че светът не може да съществува БЕЗ ТЕБ.

Рав Нахман

Автор: Весела Стефанова