СТРУКТУРНИ ПРИНЦИПИ И ОСНОВИ НА ЕСТЕСТВЕНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ
Психотерапията като област има тенденция към консерватизъм и скоростта на иновации и развитие на нови, базирани на доказателства ефективни лечения е бавна. В настоящата разработка ще обърна внимание на една иновативна терапевтична система т.нар. Естествена Психотерапия, която притежава най-важното качество, а именно прагматична ефективност. Ще се спра на структурните ѝ принципи и основи, холистичността в естествената психотерапия и една от основните предпоставки, без които, която и да е терапевтични система би била само суха теория, а именно качествата, необходими на естествения психотерапевт (с една уговорка, че винаги се учиш и усъвършенстваш, никога не си завършен терапевт).
Естествената психотерапия в иновативния си творчески процес интегрира съществуващите психотерапевтични системи и парадигми, като ги надхвърля трансформативно до нов продукт, качествено различен от сумата от частите си. Тя е интегрално-холистична, което означава, че терапевтичните модалности, които ползва работят в интегрална сплав, сформираща изцяло нова терапевтична система. Тази нова система творчески преобразува наличните подходи в уникално различен, високо резултатен метод.
В ядрото на естествената психотерапия стои емпатията:
„…..емпатията е целителна сама по себе си. Тя е едно от най-мощните терапевтични средства, което освобождава, утвърждава и връща усещането за принадлежност към човешкия род, дори у най-изплашените клиенти (Rogers C., 1986, c.129).“[1]
Емпатията е това, което прави всяко общуване истинско. Тя е способността да съпреживяваш чувствата, енергията, телесните усещания, емоциите, менталната обща посока, настроенията, не само на човека, а на чувстващите същества като цяло. Емпатията е най-съществената способност за провеждане ритъма на любовта. Тя е отворено приемане, което обаче не означава съгласие или одобрение, нито пасивно следване на клиента. В нагласата на този тип приемане стои приемането на хората, такива каквито са. Когато те бъдат приети се освобождават в посока промяна.
Тази съпричастност и усещането на личния свят на другия сякаш е наш, но без загубата на „сякаш“ стои в основата на здравата емпатия. Когато е прекалена действително е съсипваща, защото преживяващият я е трепкаща струна, която, както може да преживее екстаз от всяка радост и красота, така и преживяването на грубостта, насилието и престъпването на сърдечните закони могат да го хвърлят директно в ада. Затова би било съхраняващо да бъде с мярка, а тази мярка идва от баланса на самообладание и дух.
Кога е възможно да се изключи емпатичния процес на задушевно общуване – когато човек не е преработил собствените си конфликти и автоматично ги пренася в обекта на комуникация. Затова е важно емпатията да бъде развита през осъзнаване, уравновесяване и интегриране на собствените вътрешни конфликти и противоречия и неоценъчно да се вчувстваме в преживяването на човека, с който взаимодействаме.
Централни психотерапевтични принципи (движения) в естествената психотерапия са: Мъдростта, Любовта и Свободата
Психотерапията е приложна дисциплина, в която основната цел е извличане на уроците, вложени в невротичната тревожност, което акордира човека именно със законите на любовта, мъдростта и свободата.
Мъдрата визия в естествената психотерапия вижда тревожните състояния и преживяваната невроза на търсещия помощ като явяващ се коректор, с цел известно, неслучайно и точно на мястото си разтърсване и разумно изстрадване. Коректор на криво мислене, чувстване и социално поведение, да, просто един мъдър лечител на вечната човечна същност.
За да стигне до промяна на перспективата за случващото се душевно страдание, е нужно в хода на психотерапията процесът на мъдро разбиране да бъде продължен от подходящо насочени мъдри, дисциплинирани усилия, вложени в предписани терапевтични методи. Този процес обаче, винаги е предшестван от любовта, от смирението, любящото и доверяващо приемане. Каквито и дисциплинирани усилия да са правени, през цялото време е нужно да бъдат съпътствани от любовта, защото иначе усилието се превръща в насилие.
Любовта създава контекст на промяна, защото е една Първична сила, която дава тон на човешкия живот. Първият, който провежда любовта, това е терапевтът. Когато душевно страдащият се почувства безусловно приет и обичан, се случва един вид индукция, в добрия смисъл на думата, заразяване с качествата на любовта: благодарност, сърдечно разбиращо чувствознание, смирено доверие, търпение с радост, творчески напор и плам, искрено сътрудничество и подкрепа, прошка от сърце, радост от успехите на другия и виждане на чудо във всеки миг и малка делничност. Когато така пациентът се „зарази“ с безусловно приемащата, прегръщаща го енергия на терапевта, постепенно в самия него любовта осъществява промени.
Без събудените любов и мъдрост, психотерапията се превръща в част от имбецилния, груб материализъм, което я прави слабо ефикасна. Нужно е в процеса на осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните психодинамики да се случи качествен скок в преживелищното осъзнаване. Скок, при който при взаимодействието между любовта и мъдростта, човек преминава в свободата на творческия си потенциал. Само любов, която освобождава, е истинска любов!
Само мъдрост, в която присъства любовта и води към свободата, е мъдрост. Истината, която освобождава, дава смисъл, съдържа в себе си любовта, радостта от живота, осветлява мъдро стъпките му, носи осъзнаването за единството с целостта – истината е целта на човешкия живот!
Само в истината човек е свободен, волен. Волята, в такъв смисъл, е свобода, волност. В такава само свобода любовта и мъдростта проявяват пълните си потенциали. Дотогава в мъдрото усилие е имало известен инат, в мъдрото следване на методика известно механично познание. Любовта, докато заведе до мъдростта и истината, лесно се разлага до страсти, желания, амбиции, копнежи, нагонни експлозии… Само любов, която води до мъдростта и свободата, е любов!
Мъдростта, любовта и свободата в естествената психотерапия смислово обхващат изконните принципи на световните психо-духовни учения /по-специално, преподадените от българския мъдрец Петър Дънов/ с прагматичните психотерапевтични процеси, фокусирани в душевното здраве.
Естествената психотерапия си служи с принципа на „ терапията на петте движения“ (неорайхианство), синтезирайки го до три (мъдрост, любов и свобода), привеждайки ги до познавателните мащаби, включващи в себе си както телесната, така и духовната перспектива.
Въз основа на петте характера (шизоиден, орален, психопатен, садо-мазохистичен, ригиден), Бернаскони (неорайхианство) постулира петте движения, преливащи се едно в друго „звена на веригата“ на общуването ни със света и самите себе си: планиране, подчинение, агресия, съблазняване и недоверие (връзка с реалността). Споменатите пет характери, могат да бъдат диференцирани на далеч повече, обхващащи по-фини различия и нюанси в индивидуалната характерова динамика, както и не само невротичните нагативи, но и адаптивните позитиви при преработката им.
Те дават параметри-категории. Изключително рядко уникалната човешка психика се вписва само в един от тях. Всеки човек е отделна Вселена – дори личният му невротизъм или адаптивно позитивен характер!
В естествената психотерапия движенията се наричат: 1) планиране, 2) смирено доверие, 3) мотивирана асертивност, 4) привличане (синхрон и водене/магнетична харизма), 5) препланиране (според конкретния динамичен контекст).
Петте комуникативни принципа, в естествената психотерапия се синтезират до три: мъдрост, любов, свобода. Мъдростта включва адекватното планиране и връзка с реалността. Любовта – смиреното доверие и себезаявяването. Свободата – харизматичното привличане.
Така преформулирани, петте движения са свързани с адаптивно преработените до позитивните им потенциали характери: 1) Съзерцател/Стратег, 2) Емпат/Лечител, 3) Здрав егоист/Алтурист, 4) Водач, 5) Воин.
Мъдрост – планиране и връзка с реалността
Когато човек планира качествено, за да реализира планираното му се налага да се довери на собственото си несъзнавано, което води до разтваряне на страховете му.
Тогава, от позицията на смиреното доверие към самия себе си, може да се довери и на другия. В когнитивната терапия, в невро лингвистичната и фокусираната в решения терапии, планирането се формулира като целеполагане. Движението планиране е свързано с характера на съзерцателя. Макар и не от най-добрите изпълнители, „съзерцателят“ притежава прекрасен капацитет за дългосрочно и стратегическо планиране. В терапевтичен контекст, планирането и връзката с реалността са свързани с качествено планиране, наблюдение на собствените психични движения от високата позиция на спокоен метакогнитивен зрител.
Любов – смирено доверие
Само когато си вярваш, можеш да проектираш автоматично доверието си в хората, с които общуваш и здраво и мотивирано да се себезаявиш. За да се довери на другия и да се заяви здраво, човек първо е нужно да се довери на самия себе си, на собствената си безгранична божественост, на същностната си изначална природа. В поведенческата терапия, най-мощната и категорична промяна на дезадаптивните когниции се случва при терапевтичното приложение на т.н. поведенчески експерименти.
Експериментите се изпълняват след внимателна ментална подготовка и ясното съзнание за смисъла на вършеното. Излагането на стимули с превенция на отговор във вид на поведение на бягство, предизвиква мощно активиране на маладаптивни базисни вярвания, вече анализирани и осъзнати от пациента в процеса на психотерапия.
В базираната на съзерцание когнитивна терапия, както и при хипнотерапията (ериксонова, нлп, когнитивна…), движението смирено доверие бива отработвано чрез премахване на защитната интелектуализираща маска и „скачане“ директно в несъзнаваните наличности. Страховете естествено се погасяват и в човека, редовно практикуващ медитация, се ражда дълбока самостойност в преживяването на висока себеоценка, обич, пълнота от радост и харизматична сила.
Мотивирана асертивност
Когато си се научил спокойно да се заявяваш, можеш да придобиеш майсторство в комуникацията, да се научиш да даваш от сърце, да правиш емпатичен синхрон с обекта на комуникация. Второто движение (смирено доверие), може да се разглежда като предварително условие за качествено случване на третото (асертивност). През една по-висока визия двете дори могат да се разглеждат като части от едно цяло случване. Ако смиреното доверие се проявява в по-голяма степен като относително пасивна вътрешна настройка на безусловно себеприемане, а оттам и в приемане на другия, то асертивността представлява активно себезаявяване, от позицията на естествено високата себеоценка.
В когнитивната психотерапия се практикува т.н. тренинг на социални умения. Тренинг за асертивна комуникация. Изучаваните в този тренинг умения за здраво себезаявяване изцяло се припокриват с насоките на движението мотивирана асертивност
Свобода – привличане
Когато правиш емпатичен синхрон, през спечеленото доверие, бидейки лидер на себе си, можеш да бъдеш лидер и на другите и ги водиш. Съблазняването може да бъде невротично манипулативно, когато е компенсация на несъзнавани страхове. Когато обаче произлиза от смирена асертивност (предходните две движения), то се превръща в естественото харизматично, сърдечно и наситено с емпатия привличане.
Когато бъде осъзнато през трансперсоналната и интегрална визия, привличането се явява плод на безкористна мощна харизма, на магнетичен чар, струящ от смирено доверилия се на потока на живота в себе си човек, заявяващ го активно в социалния си живот. Харизма, която човекът дава, както слънцето свети и дава от себе си.
Последното „движение“ – връзка с реалността, препланиране. То има пряк еквивалент практически във всички терапевтични школи. В естествената психотерапия, се явява част от принципа на мъдростта. Когато така спокойно и самоуверено, с преливаща харизма присъстваш в този свят, постоянно се налага през една стабилна връзка с променящата се реалност, да препланираш.
ХОЛИСТИЧНОСТ В ЕСТЕСТВЕНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ
„Когато говорим за холистичност обаче, това го можеш, ако го можеш!!!“
Думата „холистичен“ идва от гръцки език (holos) и означава „цял, цялостен“. „Цялото е по-голямо от сбора на неговите части“ изразява същността на холизма. В сферата на психотерапията означава психологическо разглеждане на целия човек /ум, дух и тяло/. Използвайки традиционни и нетрадиционни подходи холистичната психотерапия цели да създаде по-пълна интеграция между ума, духа и тялото, балансирайки всички аспекти, като това помага на хората да развият много по-дълбоко разбиране за себе си на всички нива.
Холистичността на естествената психотерапия е във високата ѝ визия да вижда отгоре и над тази и онази система, осъзнавайки, че те са част от по-дълбоко цяло, сглобявайки ги в работеща сплав, гещалт надхвърлящ частите си! Тя корелира с инспиративния творчески процес, който включва в себе си комбинативното, изследователско и трансформативно творчество, но и ги надхвърля качествено.
Комбинативното творчество е свързано с наличие на обемна и разнородна база данни, от която човек прагматично черпи според случая, по-често хаотично и безразборно, което често е и лишено от цялостен смисъл. На следващ етап обаче, изследователското творчество синтезира различните факти, процеси и системи от базата данни в единно и смислено, хармонично работещо цяло, откривайки базисни подобия. На този етап съпоставяните факти, процеси и системи все още запазват първоначалната си независимост и отделеност едни от други.
И тук идва ред на трансформативното творчество – количественото натрупване, когато е филтрирано през творческия изследователски ум, води до трансформативни качествени промени и изследователят изобретява качествено различен нов и полезен продукт, новост, която е твърде различна от сумата на елементарните съставляващи я. Според когнитивната наука, то се явява най-висшият творчески етап. Трансформативното творчество смело надхвърля наличните правила, норми, установени рамки, били те научни или артистични. Изследователското и трансформативното творчество са присъщи на интегративността.
Интегративността в психотерапията е онази форма на психотерапия, която комбинира различни възгледи за функционирането на човека, интегрирайки елементи от различни школи по психотерапия за да улесни целостта. Визията за интегралността в естествената психотерапия метафорично е представена като „Дървото на холистичната, естествена психотерапия“ (корени: психоанализа; стъбло – поведенческа терапия; клони – когнитивна терапия; малки клони – фокусирани в решения и възможности терапии; листа – хуманиистични направления; цветове и плодове – висинен и интегрален подходи; сокове – хипнотични, медитативни, преживелищно-психотелесни парадигми и модалности), а холистистичността в естествената психотерапия се явява и негов метакогнитивен зрител.
Корените на дървото символизират аналитичните направления в психотерапията. Тук в основата се изследва биографичния контекст, сформиращ характеровата структура. През интроектите, заложени автобиографичната памет или през отношенията към себе си, другите и света, се разкрива характеровата психодинамика и наличности.
Психоанализата е достигнала до основни психични динамики и факти, работейки с несъзнаваното и подсъзнанието, фокусирайки се в миналото, което е чудесна основа за коя и да е терапевтична модалност. Аналитичните терапии продължаващи месеци, а често и години, способстват за постепенно осъществяващи се промени и са изключително подходящи при работа с личностови разстройства, при които целта е цялостно характерово реструктуриране.
Прекомерното фокусиране в припомняне на миналото, обаче не води до реални терапевтични резултати, защото миналото на индивида присъства в характеровата му структура ТУК и СЕГА. ТУК и СЕГА, защото не се работи с миналото, а с представите на пациента за него СЕГА. Опитният терапевт, използвайки серия от целенасочени въпроси, чрез които паметовите движения на характера бързо започват да прозират, си осигурява познавателен контекст при вземането на решения за нужните посоки, методи, отработване на съответните дефицити в движенията в процеса на терапия.
При получаването на дадените отговори и в процеса на стигане до дадени заключения, холистичният психотерапевт също така надхвърля често срещаната заблуда за разделянето между работа със симптома или работа с причините. Такова противоречие не съществува, когато визията е висока и холистична.
Стволът се явява поведенческата психология и психотерапия като основна част от цялостния психотерапевтичен процес. Основана на законите и принципите на ученето, по-конкретно кондиционирането, поведенческата терапия произлиза от изследванията на И. Павлов и бихевиоризма, където невротичните симптоми се разглеждат като „заучено“, но неадаптирано поведение, следователно, трябва да бъдат положени усилия за заместването му с по-добре приспособена реакция. Всичко е проследимо, последователно, ясно, видимо, но и някакси доста грубовато, общо и единствено скелетно.
Клоните на дървото на холистичната естествена психотерапия са когнитивната психология и психотерапия. Когнитивната наука е мултидисциплинарна сплав от: психология, невронауки, философия, лингвистика, антропология и други науки. Естествената психотерапия стъпва на теоретичния фундамент на когнитивната наука, от която извлича практично ефективна методология.
Модел на човешкия познавателен апарат предлагат психоанализата, когнитивната и трансперсоналната психология. Когнитивната терапия е обща форма на психотерапия, която се базира на предположението, че психичните проблеми и разстройства се основават на грешки в мисленето и е насочена към промяна на ирационалните мисли.
По време на когнитивната психотерапия пациентът се учи как да намира начини за изход от ситуации, които преди това му изглеждат като непреодолими, как да решава проблеми, докато преосмисля и коригира мисленето си. Експерименталните изследвания на когнитивните психолози са установили следните наличности в нас: когнитивни схеми/основни убеждения, сценарии, когнитивни рамки, психични комплекси/, автоматични мисли, правила /допускания/-характер, съзнание и самосъзнание.
Източникът на проблемите, поради които бихме потърсили помощта на терапевт, обикновено е дълбоко несъзнаван и заложен в сценариите в дългосрочната ни памет. Несъзнаваните сценарии, които ни измъчват и причиняват страданията ни, могат да бъдат повлияни директно чрез промяна на поведението. Терапевтът ни асистира в тяхното намиране, осъзнаване и преобразуване. Това е най-естественият и ефективен способ за личностова промяна и замяна на емоционалната болка и дискомфорт с хармония и радост.
Когнитивно-повденческата психотерапия, се фокусира върху начина, по който хората мислят и постъпват, за да им помогне да се преборят с емоционалните и поведенчески проблеми.
В естествената когнитивно-поведенческа психотерапия има два основни метода за промяна на мъчителните емоционални и ментални преживявания и състояния: първият е по-фин, интелигентен и взискателен към способността на личността за осъзнаване, вторият е промяна на поведението, което автоматично въздейства върху целия ни ментален и емоционален живот и ги променя по естествен път.
Малките клонки – разклонения на дървото, са краткосрочните терапии. Краткосрочните терапии са изключително ефективна и нужна част от цялостната психотерапия. При тях работата отново е изключително фокусирана в цел, прагматична резултатност, с фокус основно тук и сега, без особен интерес към личната история на клиента.
Листата символизират хуманистичната психология и психотерапия. Визията тук за човека е твърде различна от тази, характерна за предходните парадигми. Ако
- психоанализата постулира, че човешката природа е агресивно-деструктивна и човек в основата си е едно коренно нагонно и доста примитивно същество
- поведенческата психология, че човекът е просто био компютърна машина, която може да бъде персонално и социално обуславяна и разобуславяна
- когнитивната наука, добавяйки и вътрешен психичен процес на тази машина, но принципно непроменяйки визията си
- краткосрочните терапии, незасягайки дълбоките корени, единствено интересувайки се от прагматичните резултати, без въобще да се интересуват от естеството на човека
то хуманистичната психология постулира, че човешката природа е позитивно-конструктивна. Хуманистичната психология и психотерапия вижда човека като изначално добър, самосъзнателен, разумен, слънчев, носител на вътрешно знание и интенция са справяне с трудните жизнени ситуации и със собственото си „донаправяне“, свободен със свободната си воля, наситена с любовта да благува и добротвори неограничено.
Хуманистичната психология, отстоява правото ни на човешка непредвидимост, като твърди, че човекът има последната и решаваща дума пред лицето на жизнените обстоятелства, че той е способен да определя собствената си съдба и да взима независими решение. Неговата гледна точка се приема и уважава като главно експертно мнение, когато става дума за собствените му цели, чувства и съдба.
Листата на дървото на холистичната естествена психотерапия представляват качествено различна система – захранват се както от земните сокове, през корените, стъблото и клонките, но и директно от слънчевата светлина.
Цветовете и плодовете на естествената психотерапевтична система представляват трансперсоналната и базираната на световните психо-духовни системи психология и психотерапия.
Трансперсоналната (висинна) психотерапия синтезира и утилизира тези системи в качествения психотерапевтичен процес. Тя е четвъртият, най-прогресивен, всеобхващащ и интегрален клон на съвременната психология, най-пълно отговаряща на постоянно разширяващите се граници на познанието за същността на човека и вселената. Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.
Тя интегрира в парадигмата си първия клон на психологията – психодинамичната, използва успешно прийомите на втория – бихевиоризма (и съвременния му вариант в лицето на когнитивната психология), смело стъпва върху различната перспектива на третия клон – хуманистичната психология и внася неизмеримо богатство в дървото на съвременната психология чрез научния си подход към древната мъдрост на световните духовни системи. Тук визията за човека е като изцяло духовно същество, което единствено ползва „скафандъра“ на тялото, за да премине през поредния житейски урок в земното училище.
Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Надличностната психология просто твърди, че съществуват и други, далеч по-мощни и бързи психологически инструменти за познание на реалността: интуицията, ясното знание на директното осъзнаване, които са същността на медитацията и съзерцанието.
Соковете на дървото, пронизващи го във всяка негова част, са съответно психотелесните и базираните на медитация направления в психотерапията. Ако първите са екстравертно насочени, то вторите са фокусирани навътре, към Същността. Работата през тялото и поведението, както и с променено състояние на съзнанието, действително има ключова роля в терапевтичната промяна.
Други основни принципи в естествената психотерапия са етиката и естетиката.
Естетиката в естествената психотерапия символизира, образно казано, качествата и принципите на сърцето, такива като красотата, сърдечността, паралелния когнитивен процес на интуицията, радостта, спонтанността, доверието, насладата и хедонизма, полета на любовта, приемането и обгръщането с топлината на безусловността.
Силно наситен с естетиката на приемането и вдъхновението процес се изразява в пълното взаимно доверие и дълбочината на взаимопроникване на протичащите една през друга душевности. Много интимен и афективно естетично наситен процес, пълен с красотата на доверието, сърдечната разтвореност, охотно интроециране на психичния образ и модели на поведение на терапевта е позитивния пренос от страна на пациента на значими обекти в личността му.
Пациентът несъзнавано свързва базисните си психични интроекти, интернализирани през ранните му години образи на значими обекти с характера на терапевта. В процеса на интернализиране и идентификация на пациента на позитивите и адаптивните качества на терапевта се случва „пренаписване, преобразуване на маладаптивните характерови схеми. Обрано казано, получава се пренарисуване на психични съдържания – на когнитивни програми и афективно наситени образи на значими авторитети, когато актът на позитивния пренос е способствал преобразуването на когнитивно-афективните интроекти, до адаптивни. Условно може да се каже, че естетиката е проява на женския принцип.
Проява на мъжкия принцип е етиката в естествената психотерапия. Тя метафорично обозначава нормите и ограниченията на главата – дисциплина, контрол, власт, рамкиране и категоризация, воля и преодоляване, серийно последователно мислене, студения разсичащо анализиращ интелект.
Ако естетиката включва сърдечното „искам“, то етиката маркира трябва в главата. Етиката като терапевтична рамка в процеса на пренос и контрапренос постулира наличието на качествен семеен живот на терапевта, собствен дом и разбира се, висока психична зрялост, компетентност и конфиденциалност. Изключва влюбване, секс, приятелски взаимоотношения извън терапевтичния контекст.
Естествената психотерапия разглежда и разбира основните изконни човешки потребности. Включвайки познания от психоанализата и хуманистичната психология ги надхвърля, заявявайки наличието на два вектора:
Отдолу нагоре на хуманистичната пирамида на потребностите, като една от възможните посоки и заявява наличието на друг вектор, отгоре надолу, чиято посока прехвърля изначалния самосъзнателен център от телесната, в психодуховната себесъзнателност.
При вектора отдолу нагоре, центърът на самосъзнателност е изначално в тялото, във вярването за себе си като биологично същество, което има нужда от сигурност, социалност, приемане, утвърждаване и едва тогава от етика и естетика и духовност, които също са представяни като върховна част от възприемането на себе си, света и другите, като чисто материални, биологични и физиологично.
При вектора отгоре надолу, центърът на самосъзнателност е изначално в Себе си като духовна същност. Дори не е нужда да я достигаш. Ти вече си Себе си. Всичко, от което имаш нужда, е да премахнеш облаците пред осъзнаването на потенциала си.
Като ядрен център на двата взаимосвързващи се едновременно вектора на съзнателност, естествената психотерапия постулира обединяващата принадлежност и съсредоточие на сърдечния разум.
Мандала на човека в естествената психотерапия
Двата триъгълника отразяват двете едновременно пресичащи се посоки на проява на човешкия процес.
Предложената визуализация, е не на пирамида, а на мандала на човешките принципи, потребности и ценности! Кръгова или по-скоро, сферична мандала.
Как и с какво е различна и ефективна естествената психотерапия?
Както стана ясно от гореизложения текст Естествената Психотерапия има високата визия да вижда отгоре и над тази и онази система, осъзнавайки, че те са част от цялото.
В естествената психотерапия, докато се работи по преработката до хармонични характерови потенциали диалектично, успоредно се следва дидактичен вектор, водещ към реализация на имплицитно заложената в невротичното състояние учебна цел и характерово хармонизираща посока. Този процес при високата панорама на духовно ориентирания подход и здраво стъпване на научната реалност, превръщат терапевтичния процес във възможно максимално ефикасен.
Разгледахме структурата и основните принципи на естествената психотерапия, върху чиято основа се гради ефективния терапевтичен процес. Интегрирането им, обаче би било възможно при условие, че естествения психотерапевт, работейки със системата, превръщайки ги в ефикасни, притежава качества, без които резултатността от провежданата психотерапия не би била успешна.
-
КАЧЕСТВАТА НА ЕСТЕСТВЕНИЯ ПСИХОТЕРАПЕВТ
Както стана дума емпатията стои в ядрото на естествената психотерапия. Тя е централно условие, около което се надграждат други, „живата закваска“ на терапевтичния процес. Това е едното от качествата, както и голямо сърце, способност за искрена обич и великодушие, които естествения психотерапевт трябва да притежава и е развил чрез осъзнаване, уравновесяване и интегриране на собствените си вътрешни конфликти.
Много умения са нужни, за да лекуваш душите на хората, но нищо не е достатъчно, ако не обичаш човека пред теб и не го прегърнеш със силата и виделината си – от сърце в сърце, от душа в душа, от дух в дух!
Естественият психотерапевт е необходимо да притежава силен, прецизен и остър интелект, качествена памет, както и способност за извършване на ядрени аналогии между отдалечени домейни и синтезиращо съвместяване на привидни противоречия (осъществяването на дълбинни аналогии дори при привидно теоретично отричащи се направления като краткосрочната терапия и психоанализата, могат да бъдат ползвани в контекста на терапевтичната промяна интегрално).
Нужно е обстойно да познава всички клонове на голямото психологическо дърво – биологичната и когнитивната психология, аналитичните и хуманистичните направления, невронауките, психиатрията и психопатологията, върху които научно да надгради вълнуващите познания за човека и космоса, преподавани от световните езотерични школи. Да, нужно е да стъпва здраво на научната логика.
Стъпвайки здраво на научната логика, обаче, за да повлияе качествено, резултатно и стратегически устойчиво на психичните движения на клиента си е необходимо самият терапевт да е оцялостен. Самият той да е преминал през нелеки житейски опитности, скърби, провали, тревожност и страсти и да е успял качествено да ги преработи до по-хармонично и резониращо със законите на битието цяло. Тази житейска опитност да е научила терапевта на широка и висока визия, дълбоко смирение пред гравираните в тъканта на живота извечни закони, на разумна решителност обич и гъвкавост.
За да имаме холистичност в психотерапията е необходимо терапевтът да притежава силно развита метакогниция, самосъзнание. Самосъзнание, през което когнитивно самоопределя, афективно себеотнася, а поведенчески саморегулира менталността, емоционалността и делата си от позицията на трансперсонална визия. Това става като непрекъснато анализира собствените си психични движения, осъзнава различните си психични компоненти, синтезира и интегрира в единна функционалност както мрачните бездни на сянката си, така и най-светлите полети на сврхсъзнанието си.
Естественият психотерапевт е необходимо да притежава здрава дисциплина, любящо търпение при систематична и неотклонна упоритост. Нужно е постоянно себеусъвършенстване, преживелищно учене и развитие, дълбочина, висота, хумор, фокусиране, работа навън, работа навътре, синхрон, водене, следвайки пронизващ цялото същество себеактуализиращ се вътрешен заряд. Да е зряла, харизматична, относително емоционално стабилна личност, която е способна на трансферно удържане в терапевтичния процес. Личност, която през лидерските си качества и умение за емпатичен синхрон активно способства придвижването на мотивираната когнитивна промяна в пациента.
Когато естествения психотерапевт преживява психотерапията като призвание, високата му мотивация идва от сърдечната нужда да дава – състрадание и обич на всички съществуващи същества.
И не на последно място да е вдъхновено любознателен, автентично спонтанен, да притежава известен вкус към психотеатъра и актьорското майсторство, преливащо творчество, проявявано индивидуално като писане, танц, рисуване, визуални изкуства, защото ПСИХОТЕРАПИЯТА е изкуство, творчески процес е!
Психотерапевтът, ако е качествен творец, би трябвало да работи в услуга на добруването душите на пациентите си. За свещенодействането – далеч не всеки го прави. А който наистина е проводник на такава архетипна мъдрост, е още по-добър в помощта си на въпросното добруване! И най-важното да учи човека сам да е ТВОРЕЦ на живота си, защото той е за живеене, а не за психотерапия!
„Учи се при този, който носи Светлина!!!“
Благодаря за вниманието!
Използваните материали, включително графики и снимки за написването на тази статия са изключително взети и систематизирани от сайта на Естествена Психотерапия с авторски права Орлин Баев.
Източници:
Р. Георгиева (2012), Психотерапията на Карл Роджърс /Емпатичното терапевтично интервю, „Изток-Запад“/
https://orlinbaev.blogspot.com/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6433985/